Вампира бутна вратата, без да чука, влезе. Присви очи след ярко осветената улица. Каза на Ераст Петрович:
— К’во става, чифути, приготвихте ли мангиза? Ти ли, деде, ще шариш сухото?
— Първо, здравейте, младежо — промълви господин Неймлес с треперлив старчески гласец. — Второ, не се оглеждайте из стаята — тук няма никакви пари. Трето, седнете и ми дайте възможност да поговоря с вас като с разумен човек.
Вампира ритна предложения стол и той с трясък отлетя в ъгъла.
— Лакърдии, а? — присви воднистите си очи. — Стига лакърдии. Думата на Вампира е железна. Утре ще си печете мацата14 на пожарището. От синагогата. А за да ме разберат по-добре братоците ти, сега ще те поокастря, пръч дърташки — измъкна от кончова си нож и се насочи към Ераст Петрович.
Онзи не се помръдна.
— Ай, господин изнудвач, напразно ми губите времето с разните глупости. Бездруго ми остава живот колкото свинско опашле, пу, нечисто животно — и с погнуса плюна встрани.
— Направо уцели, деде — Вампира хвана инженера за фалшивата брада и почти допря острието на ножа до лицето му. — За начало ще ти избода окото: После ще ти оправя носовката, защо ти е такъв клюн? И после ще колна и теб, и дечкото.
Господин Неймлес погледна съвсем спокойно страшния човек, но на Скорик от ужас му увисна ченето. На ти сега един маскарад!
— Стига сте плашили Мотя, че той си е мишугес15 — рече Ераст Петрович. — И махнете това желязо. Веднага си личи, господин бандит, че не познавате вий евреите. Те са такива хитреци! Обърнахте ли внимание кого ви изтъпанчват? Дали вий виждате тук председателя на попечителския съвет Розенфелд или раби Белякович, или може би богатия търговец Шендиба? Не, виждате стария болен Наум Рубинчик и шлемазела16 Мотя, за които никой не жали. Аз самият не жаля за себе си, този живот ми дойде до тука — прекара пръсти през гърлото си. — Ако пък „колнете“ Мотя, вий ще направите голямо облекчение за клетите му родители, те ще ви кажат: „Много мерсим, господин Вампир.“ Тъй че нека не се сплашваме, а да си поговорим като солидни хора. Знаете ли как казват в руското село? В руското село казват: от вас стоката, от нас търговецът, да правим пазарлък. Вий, мосю Вампир, сте млад човек, искате пари, а евреите искат да ги оставят на мира. Така ли е?
— Така де — Вампира отпусна ръката с ножа и облиза мазните си устни. — Ма ти нали ми редиш, че няма мангизи.
— Пари няма… — старият Рубинчик хитро блесна с очи и малко помълча. — Но пък има сребро, много сребро. Урежда ли ви много сребро?
Вампира този път прибра ножа в кончова, щракна с пръсти.
— Не ми ги сучи тия. Давай без пунт. Какво сребро?
— Вий дали сте дочували за подземното имане? Виждам по блясъка в малките ви очи, че сте дочували. Това имане са закопали евреи, когато са пристигнали в Москва от Полша по време на царица Екатерина, Господ да й прости всички прегрешения, задето не обичаше нашите. Сега такова чисто, хубаво сребро вече не се прави. Вий чуйте само как звънти — извади от джоба си шепа сребърни люспици, от онези същите старовремски копейки (или не същите, а подобни — кой ги знае) и ги раздрънка под носа на „дояча“. — Повече от сто години среброто си е останало скрито и всичко е тихо и кротко. Понякога са взимали малко оттам, ако е било голяма нужда. А сега нямаме достъп там. Един хитровски поц17 намерил нашето съкровище.
— Чувал съм такива приказки — кимна Вампира. — Значи е истина. Вашите ли изклаха писарушката и семейството му? Красота. А па викат, че чифутин муха не убива.
— Вай, аз ви се много моля! — разсърди се Рубинчик. — Защо вий говорите такива гадости, пепел ви на езика! Само това остава, и този случай да се припише на евреите. Може вий да сте заклали клетия поц, отде да знам? Или Княза? Вий знаете кой е Княз? О, един ужасен бандит. Не ми се сърдете, но е по-ужасен от вас…
— Де-де! — замахна към него Вампира. — Още не сте виждали истински ужасии от мен!
— И по-добре. Вярвам ви — старецът опъна длани напред. — Не е там работата. Работата е там, че господин Княз е научил за имането и го търси ден и нощ. Сега не смеем да припарим там.
— Ох, този Княз, този Княз — Вампира стисна жълти зъби. — Давай, деде, дроби нататък.
— Нататък — какво нататък. Ето ви нашето делово предложение. Ний ви показваме това място, вий и вашите момчета изнасяте среброто и после си делим по честному: половината за нас, пък половината за вас. И това, повярвайте ми, младежо, ще дойде не двайсет хиляди, а много повече.
Вампира хич не се поколеба:
— Става. Сам ще измъкна всичко, никой ми не трябва. Само кажете мястото.
14
Маца — безсолни и безквасни хлебчета, които се ядат по време на еврейската Пасха — Б.пр.