Вървяха по „Покровка“ покрай „Света Троица“, покрай величествения Успенски храм.
— Вие никога ли не се молите Богу? — попита Сенка. — Понеже от нищичко не се боите, нали?
— Защо да не се боя? — учуди се Ераст Петрович. — Боя се. Не познават страха само хора, които напълно са лишени от въображение. А щом се боя, значи се моля понякога.
— Мамутите!
Инженерът въздъхна:
— „Лъжете“ се казва, но по-добре без крайна необходимост изобщо д-да не говорите такива неща, защото… — и направи неопределен жест.
— Може да ме фраснете в лицето — сети се Скорик.
— И затова. А молитвата ми, Сеня, е такава, един свещеник ме научи: „Пази ме, Господи, от кончина бавна, мъчителна, унизителна.“ Толкова.
Скорик се замисли. За бавната смърт е ясно — кой ще иска десет години да лежи парализиран или жив да изсъхне? За мъчителната също е ясно.
— А унизителната смърт каква е? Човек да умре, а други да го заплюват и да го ритат?
— Не. И Христос са го били и унижавали, но какво срамно има в смъртта му? От друго се боя цял живот. Боя се да не умра така, че всички да ми се присмиват. После само това помнят за теб. Например френският президент Фор е запомнен не с това, че е покорил М-мадагаскар и е сключил съюз с Русия, а че негово превъзходителство се е споминал върху любовницата си. От бившия водач на нацията е останало само едно гадно остроумие: „Президентът умря при изпълнение на задълженията си — във всякакъв смисъл.“ Дори на паметната плоча на гроба му е изтипосан как лежи и прегръща знамето на републиката. Хората гледат и се хилят… От такава участ ме е страх.
— На вас такъв конфуз не може да ви се случи — успокои инженера Сенка. — Вие сте добре със здравето.
— Ако не такъв, може да ми се случи друг. Съдбата обича да се шегува с онези, които п-прекалено се грижат за достойнството си — Ераст Петрович се подсмихна. — Помниш ли как се бяхме скрили във ватерклозета, а Вампира чу шум и извади револвера?
— Има си хас да не помня. Направо си бехме мунти.
— Не „бехме мунти“, а бяхме загазили. Та ако Вампира беше гръмнал през вратата, направо щеше да ни просне в т-тоалетната чиния. Красива смърт, а?
Скорик си представи как с Ераст Петрович са се топнали един връз друг в тоалетната чиния и кръвта им изтича право в отходната тръба.
— Не бих казал, че е много красива.
— Нали. Не си е работа така да умре човек. Глупава слабост, знам, но не мога да се преборя със себе си — господин Неймлес виновно се усмихна и внезапно спря — точно на ъгъла с „Колпачни переулок“. — Тук, Сеня, пътищата ни се разделят. Аз трябва да отида до пощата, за да пратя едно важно п-писмо. Ти ще действаш нататък без мен.
— Ма кво сега? — наостри се Скорик. Какви ли нови мъчения му е подготвил коварният Ераст Петрович?
— Ще отидеш в полицейския участък да връчиш писмо на Солнцев.
— И толкова? — примижа мнително Сенка.
— И т-толкова.
Добре тогава, ще занесе писмото — нищо особено.
— Да можеше само да си сваля тези женски дрехи — измърмори все пак. — Ще стана за ташак пред хората.
— За срам — поправи го досадникът инженер. — Няма време за преобличане, върви така. Хем е по-безопасно.
Все едно котка го драсна с нокти през сърцето. По-безопасно ли? Тоест в какъв смисъл?
А господин Неймлес още повече раздразни неприятната котка.
— Ти си умен младеж — вика, — действай според ситуацията — извади от джоба си два плика. Единия даде на Сенка, другия задържа.
Скорик понечи да си почеше гърдите — да раз кара гадната котка, ала напипа нещо меко: Ераст Петрович го беше натъпкал с памуци под роклята, за да стане женска фигура.
— Или по-добре аз да припна до пощата, а вие да идете при пристава? — предложи без много надежда.
— Не ми е работа да се п-появявам в полицията. Дръж писмото. Ще го дадеш лично на полковника.
Пликът беше ненадписан и дори незалепен.
— Да не си губиш времето да ходиш за нов — обясни господин Неймлес.
Бре, нищо не може да скрие човек от този змей премъдър.
Още не минал и стотина крачки — отзад някой му налетя, награби го за ватените цици.
— Ау, сладка-пухкава, ще се погушкаме ли? — пламенно пошепна в ухото му.
Той се обърна: брадясала мутра, вони на кръчма, на лук.
Ето какво било само момиче да се разкарва из Хитровка.