Устните му затрепериха, крайчетата им от само себе си се извиха още по-надолу, отколкото при засегнатото достойнство.
А бездушният Ераст Петрович каза:
— Изтрий си червилото, не мога да те г-гледам.
Все едно Сенка сам за развлечение се беше омацал с червило!
Ядно затропа с токчетата и отиде да се преоблече. Чу как в кабинета иззвъня телефонът, а когато след няколко минути отиде при Ераст Петрович да му каже истината в очите вече без никакви намеци, съвсем откровено, онзи го нямаше — беше изчезнал нанякъде.
Маса също го беше хванала липсата. А денят неумолимо клонеше към свечеряване и колкото по-тъмно ставаше навън, толкова по-голям тъмен мрак застилаше душата на Скорик. Ох-ох-ох, какво ли има да става…
За да се разсее от лошите мисли, Сенка отиде в сайванта да лъска автомобила, който и без това лъщеше по-ярко от кремълските кубета. Не изпитваше вече яд, а само тъга.
Добре, Ераст Петрович. Както се казва, Бог да ви прати късмет и рекорда, за който мечтаете. Трипедът ви е в най-прекрасна форма, бъдете сигурен. Ще има да споменавате с добра дума автомонтьора Семьон Скориков. Може някой ден да ви споходи някакво угризение. Или поне малко жал. Но надали. Кой сте вие и кои сме ние?
Внезапно откъм жалузите на радиатора (едни метални пластинки за приток на въздух) се чу тих писък и Сенка примря. Да не му се е счуло? Не, ето пак! Що за чудеса?
Освети вътре с фенерче. Вмъкнало се е мишленце!
Хем каза, колко пъти каза на Ераст Петрович, че процепите трябва да са по-малки! И по-добре да са трийсет и шест, а не двайсет и четири!
На ви сега! Ами ако тази гадинка прегризе горивния тръбопровод? Голяма закъсвация.
Докато свали капака, докато раз кара мишлето, докато откачи и пак съедини маркуча (слава Богу, нямаше нищо прегризано), не забеляза как стана полунощ. Прибра се в къщата точно когато часовникът би дванайсет пъти. От този погребален звън, който кънтеше в празната къща, дъхът му спря и почувства такъв страх, такава несрета, че направо му идеше да вие като псе.
Добре че скоро след това се появи господин Неймлес. Съвсем различен, не като одевешния весел и доволен, ами мрачен и дори кисел.
— Защо не си готов? — пита. — Забрави ли, че ще бъдеш Мотя? Слагай перуката, кипата и всичко останало. Няма много да те г-гримирам, в подземието е тъмно. Само носа ще ти уголемя.
— Ми то още е рано. Нали в три трябва да съм готов — унило рече Сенка.
— Изникна още една с-спешна работа. Трябва да се оправя. Ще потеглим с „Летящото килимче“, тъкмо колата да мине последно изпитание преди старта.
И таз добра! Затова ли толкова я лъска и полира? Но все пак и още едно изпробване не вреди.
Сенка бързо и без повече възражения се издокара като чифутче. По-добре така, отколкото мадмоазелка.
А Ераст Петрович се докара с красив автомобилен тоалет: кожен, блестящ, плюс жълти скърцащи обуща и гамаши. Красота!
Освен това инженерът пъхна в едно гръбно джобче малкия си револвер („херщал“ се нарича, направен е в чужбинския град Лиеж по специална поръчка), та на Скорик му се сви сърцето. Ще доживеем ли до старта? Бог знае.
— Сядай зад волана — нареди господин Неймлес. — Покажи си уменията.
Сенка си сложи очилата, нахлупи си прекалено голямата кипа върху ушите, за да не литне. Е, поне ще се повози за последно!
— Към „С-самотьок“.
Пристигнаха скорострелно за пет минутки.
Ераст Петрович слезе пред дървена къща, позвъни. Отвориха му.
Сенка, естествено, прояви любознателност — отиде да види медната табелка на вратата. „Ф. Ф. Велтман, патоанатом, д-р по медицина“. Какво е „патоанатом“ дявол знае, но „д-р“ е „доктор“. Да не се е разболял някой? Дали не е Маса, притесни се Скорик. Но зад вратата се чуха стъпки и той се втурна обратно към колата.
Докторът беше хилав, чорлав и току мигаше. Зяпна уплашен Сенка, в отговор на любезното „здравейте“ неопределено кимна.
— Кой е този? — попита шепнешком Сенка, когато мръхльото с пъшкане се натовари.
— Няма значение — мрачно отговори Ераст Петрович. — Той е п-персонаж от съвсем друга история, която няма нищо общо с днешното ни начинание. Карай към „Рождественския“ булевард. Давай-давай!
И като затрещя двигателят, естествено, вече не можеше да се водят никакви разговори.
Инженерът нареди да спрат на ъгъла на тъмна пресечка.
— Остани в автомобила и никъде не мърдай.