Хубава работа — как ще мърда? Нощните птици се знае какви са. Миг невнимание — и ще ти отвинтят я болт, я гайка за риболовна тежинка или просто така, за нищо.
Сенка сложи на седалката до себе си гаечния ключ — само да припарят!
И попита доктора:
— Разболял ли се е някой? Ще го лекувате ли?
Онзи не отговори, а господин Неймлес рече:
— Да. Необходима е хирургична намеса.
И двамата тръгнаха към къщата с осветени прозорци. Почукаха, влязоха, а Скорик остана да чака.
Чака дълго. Може би цял час. Отначало седя и с ужас си представяше как ще посрещне Вампира в ерохинското подземие. После просто скуча. А накрая се разтревожи — да не закъснеят. Няколко пъти му се счу, че в къщата, където влязоха инженерът и докторът, нещо изтрещя. Дявол знае какви ги вършат там.
Накрая излезе Ераст Петрович — сам и без кожения шлем. Когато се доближи, Сенка видя, че видът му не е толкова изряден, както по-рано — куртката му е скъсана на рамото, има драскотина на челото. Близна си десния юмрук — кокалчетата на пръстите му кървяха.
— Какво има? — уплаши се Скорик. — Къде е лекарят? С болния ли остана?
— Да потегляме — каза инженерът, без да му отговори. — Покажи си майсторлъка. Ето ти изпит: ако ме закараш до Хитровка за десет минути — ще те взема за асистент на състезанието.
Сенка дръпна дросела още по-силно, отколкото онзи, първия път. Автомобилът подскочи и се понесе с плавно полюшване на стоманените ресори напред в нощта.
Асистент! В Париж! С Ераст Петрович!
Господи, направи така, че двигателят да не заглъхне и да не прегрее! Да не пукнем гума! Зъбната предавка да не направи беля! Нали всичко можеш, Господи!
На ъгъла с „Мясницка“ двигателят кихна и се задави.
Сенка задавен от сълзи продуха карбуратора, за което отидоха поне две минути. Заради тази беля не успя да се вмести в посоченото време.
— Стоп — каза инженерът на кръстовището с „Покровка“ и си погледна джобния часовник. — Дванайсет минути и десет секунди.
Скорик, свел глава, изхлипа и си обърса носа с рижия масур. Ах, фортуно, подла твар.
— Прекрасен резултат — каза Ераст Петрович. — А с к-карбуратора се справи направо за рекордно време. Поздравявам те. За десетте минути се п-пошегувах, естествено. Надявам се да не откажеш да дойдеш като асистент с мен в Париж? Сам знаеш, Маса не става за тази работа. Той ще пътува отделно с резервните колела и други части.
Сенка не можеше да повярва на щастието си. Изломоти:
— И ще отидем тримата? В самия град Париж?
Господин Неймлес се позамисли.
— Виж какво, Сеня — рече той. — Вероятно с нас ще дойде още една особа — помълча и допълни по-тихо и доста неуверено: — Или дори две…
За едната е ясно коя е, навъси се Скорик. След попарата, дето ще я надроби сега Ераст Петрович, Смъртта по никакъв начин не може да остане в Москва. Но втората особа коя е? Да не би сенсеят да е решил да крадне съпругата на портиера Федора Никитишна?
И чак му дожаля за нещастника Михеич — как ще я кара без компоти и пирожки, без Федорините ласки? И още по жал му стана за самия себе си. Колко мъчително ще е да гледа как по пътя за Париж ще се разцъфти любовта на инженера със Смъртта. Остава само заради това да се прецакат с рекорда.
Господин Неймлес прекъсна размислите му с ново щракване на часовника:
— Три без десет. Време е да пристъпим към операцията. Отивам да взема пристава. Ще оставя колата в, участъка — там ще е на по-сигурно място. Тъкмо да проверя дали Солнцев ще се ограничи само с един помощник. А ти, Сеня, върви в ерошенковския нощен приют за срещата. Заведи Вампира през ходника и помни, че си п-перко. Не казвай нищо членоразделно, просто мучи. Критичният момент ще е, когато се появят Княза с Цайса. Ако стане много напечено, момчето Мотя може изведнъж да добие дар-слово. Кажи: „Среброто — ето го“ — и им го покажи. Това ще ги забаламоса точно докато дойда — инженерът се замисли за нещо свое и избъбри едва чуто: — Лошото е, че останах без херщала, а нямам време да търся друг револвер.
— Че как ще се появите пред тези кръвници без оръжието? — ахна Сенка. — Нали си го сложихте в джобчето, аз видях! Загубихте ли го някъде?
— Именно, загубих го… Нищо, ще минем и без револвер. Планът на операцията не включва стрелба — Ераст Петрович се усмихна и чукна Скорик по наставения нос. — Хей, евреи, здравей!
Как Сенка въртя глава
Уф, как му се гадеше от Ероха — от вонята на спарена гнилоч, от тъмницата, от приглушените звуци, които се носеха иззад заключените врати на „жилищата“ — кое време е, а подземните обитатели се дърлеха, трепеха се, или пееха с продрани гласове, или ревяха и плачеха. Но колкото повече напредваше по влажните коридори в ерохинския търбух, таткова по-тихо ставаше, сякаш самата земя гълташе и криеше шума на човешкия живот, по научному казано — екзистенция. И внезапно нахлуха спомените, сто пъти по-гадни от подземната воня и пиянската глъч.