Ето тук му се нахвърли отзад незнаен душманин, дра му косата и му троши врата. Ръката му сама се вдигна да направи кръстен знак.
А зад онази врата живееше семейство Синюхини — изведнъж му се привидя, че му се блещят в тъмното с кървавите си очни кухини. Бррр…
Още един-два завоя, и е в колонната зала, мътните я взели. Заради нея са всички мизерии.
Тук беше паднал мъртвият Проха. Сега ще изскочи от мрака с разперени пръсти. Аа, ще каже, Сенка, скапаняко, отдавна те причаквам. Нали заради теб ритнах камбаната.
Сенка бързо-бързо се шмугна покрай проклетото място, за всеки случай поглеждаше назад и си държеше готови събрани пръстите — да се прекръсти, ако му се привиди някоя фантасмагория.
Ама по-добре да беше гледал пред себе си.
Налетя на нещо, но не беше колона, защото подпората е твърда, тухлена, а това, в което се нахендри, изпружинира и хвана Сенка за гърлото. И изсъска:
— Появи ли се? Е, къде е чифутското ви имане?
Вампира! Тук, в тъмното го причаква!
Скорик от страх замуча.
— А, ти беше ням — дъхна право в лицето му страшният човек и му пусна гърлото. — Води ме.
Наистина беше дошъл сам! За да не дели с ортаците богатството. Това се вика алчност.
Сенка още малко помуча и погука, после поведе дояча към ъгъла зад последната колона. Извади камъните, махна му: айде след мен! И пръв запълзя през дупката.
Нарочно се движеше бавно, при все че Вампира запали лампа и можеха за пет минутки да стигнат до съкровището. Само че къде да бърза? Нали с този мастодонт (казано по-просто — чудовище) ще трябва да си поиграят цели петнайсет минути, докато Смъртта докара своите чудовища, Княза и Цайса. А какво ще става оттам нататък — хич не му се мислеше.
Но колкото и да се бавеше Сенка, колкото и да се сучеше, все пак ходникът ги изведе до излаза, облицован с бял камък. Още три крачки, и са в тайната съкровищница.
— Ъ, ъ — показа Скорик купчините сребърни заготовки.
Вампира го блъсна и се втурна напред. Защура се из подземието, вдигнал високо лампата. По стените и сводестия таван заподскачаха сенки. При затрупаната с натрошени тухли и камъни врата доячът се спря:
— Натам ли?
Сенка се беше залепил на входа. Почуди се дали да не духне обратно. Ама каква полза? Ще налети на Княза, който сигурно вече се движи насам по подземния ходник.
— Къде е имането? — пристъпи към него чудовището. — А? Имането, разбираш ли? Среброто къде е?
— Бу-бу — рече момчето Мотя и затръска глава, размаха ръце. За да спечели време, дръпна цяло слово на психически език. — Улулу, га-га хряпс, ардъ-бардъ гулюмба, сурдък-дурдък оо! Ашмъ ли бундугу? Карманда! Сикти-викти шимпопо, дуру-буру олала…
Вампира го послуша-послуша, па като хвана малоумника за раменете и го разтръска.
— Къде е среброто? — крещи. — Тук има само боклуци и стари железа! Изментихте ли ме? Сега, букльо, ще ми станеш само на къдрици!
Главата на Сенка се друса напред-назад, направо му прилошава. Никога не беше мислил, че с такова нетърпение ще чака Княза. Къде са тия, заспаха ли в ходника?
Или вече да каже на Вампира за прътите? Ераст Петрович рече: ако стане напечено, момчето Мотя може да добие дар-слово. Че от това по-напечено? Направо му хвърчат искри от очите.
Отвори уста, за да заговори на нормален език, а не като гламав, но изведнъж Вампира престана да го тръска — спря, наостри уши. Да не е чул нещо?
Скоро и Сенка чу: стъпки, гласове.
Дояча ритна лампата, оставена на пода. Тя падна и угасна. Стана тъмно като в рог.
Но само за малко.
— … все мълчиш, а? — дочу се приглушено от тесния проход и веднага пропълзя като змия тънък лъч светлина, обиколи свода, стените. Още не бе стигнал до застиналите Вампира и Сенка.
Влязоха трима. Първият, с дългопола дреха, държеше в ръка електрически фенер. Вторият беше жена. Говореше третият, който последен влезе в помещението.
— Добре, мълчи си — горчиво каза Княза. — Замести ме с черньото и мълчиш? Безсрамна продажница си ти, а не Смърт…
Драсна клечка — първият от влезлите запали газена лампа.
В помещението стана светло.
— Опа! — тихо възкликна валето, бързо остави лампата на пода, угаси фенера и го прибра в джоба си. — Каква среща!
— Вампир! — викна Княза. — Ти ли си?!
А дояча нищо не им каза. Само пошепна в ухото на Сенка: „Големи хитреци сте вие, чифути мръсни! Сбогувай се с живота, кучи сине.“