Выбрать главу

Но и Княза явно реши, че е прекаран. Обърна се към Смъртта:

— На тая гнида ли ме накова, кучко?

Замахна с юмрук, а юмрукът му с кастет! Смъртта не се дръпна, не отстъпи назад, само се усмихна, но Скорик изкрещя от страх. Хубава операция! Сега и двамата ще ги пречукат, и толкова!

— Чакай, Княже — каза Цайса и завъртя глава. — Това не е капан. Той е сам тука, мочкото не се брои — валето с пружиниращи стъпки обиколи мазето, като си бърбореше в скороговорка: — Тук нещо не е така, не е така. И няма никакво сребро… — изведнъж се обърна към изнудвача: — Мосю Вампир, вие не сте дошли заради нас, нали? Иначе нямаше да сте сам?

— То се знае — настръхна онзи, пусна Скорик и си бръкна в джобовете. Ох, майчице, да не вземе да гърми направо през панталона?

— А заради какво? — проблесна с очилата си Цайса. — Да не е заради някакво имане?

— Е.

— „Е“ — значи да. А кой ви насочи? — валето се спря и направи знак на Княза — един вид, чакай, не предприемай нищо. — Да не е един кавказец на име Казбек?

— Не — сви рехави вежди Вампира. — Един дърт чифутин. И ми даде водач, ей туй чифутче.

Цайса изщрака с пръсти, потърка чело.

— Тъй-тъй-тъй. Какво означава този казус? Разкри се бездна от звезди20

— Какво си намислила? — подскочи към Смъртта Княза, но свали ръката с кастета. — Защо ни събра тук?

— Чакай, не бълбукай — пак го спря валето. — Тя няма да каже — и кимна към Сенка. — Да притиснем по-добре юдата.

Онзи сви глава в раменете. Да крещи ли вече за имането или да поизчака още малко?

Вампира вирна брадичка:

— Тоя е малоумен, само мучи. Пък и да каже нещо, не му се разбира.

— Не ми прилича да е съвсем малоумен — Цайса бавно тръгна към Скорик. — Я ми поговори, дворянино йерусалимски, да те послушам.

Сенка се дръпна от този звяр. Валето се засмя:

— Къде тъй забързано, млада еврейке?21

Наистина — къде? На третата крачка Сенка опря гръб в стената.

Цайса извади фенер, светна в очите му и ненадейно се засмя:

— Косата май е фалшива — и дръпна перуката на Сенка — рижите пирги заедно с кипата се килнаха на една страна. — Я гледай, Княже, кой е тук! Открития тъй много чудни22

— А, гъсеницата! — нададе вой Княза. — Значи ти със сополивия си любовник си наредила всичко! Е, Скорик, глист нещастен, с теб е свършено!

Крайно време е, реши Сенка. Ако стане още по-напечено, ще изгори жив.

— Не ме убивайте! — изкрещя с всичка сила. — Без мен няма да откриете имането!

Валето обхвана раменете на Княза:

— Чакай, има време!

Но вместо Княза му се нахвърли Вампира:

— Значи си маскиран?! — и буф един юмрук в ухото.

Добре че килнатата перука омекоти удара, иначе щеше да го просне мъртъв.

Но все пак отхвърча встрани. Преди да продължат да го млатят, той посочи близкия куп:

— Ето го среброто! Вижте!

Дояча погледна, накъдето сочеше пръстът му. Взе един прът, повъртя го. Доближи се и Цайса, и той вдигна един прът, драсна го с ножа. Блесна бяла матова ивица и Вампира изохка:

— Сребро! Мамка му, сребро е! — също извади ножче, опита един прът, втори, трети. — Тук е пълно!

Княза и Цайса забравиха Сенка и също запремятаха прътите.

Скорик покрай стената стигна до Смъртта. Пошепна й:

— Да се омитаме оттук!

Тя, също шепнешком:

— Не може.

— Я стига! Сега ще се усетят и ще ме затрият!

Но Смъртта — не:

— Ераст Петрович не е позволил.

Дали да не я зареже тук, щом е толкова загубена, поколеба се Сенка. Може би щеше да я зареже (е, надали), но в този момент ето ти го изведнъж господин Неймлес.

Явно на пръсти се бяха придвижвали, защото не се чуха стъпки.

Просто един след друг влязоха трима: Ераст Петрович, приставът Солнцев и Будочник. Инженерът носеше фенер (който впрочем веднага угаси — беше достатъчно светло); приставът беше с револвери в двете ръце, а Будочник просто беше свил юмруци пред гърдите си.

— Горе ръцете! — викна сърцато приставът. — Стрелям на месо!

Господин Неймлес застана от лявата му страна, стражарят отдясно.

Двамата апаши и изнудвачът застинаха. Пръв хвърли пръта Вампира, бавно се извърна и вдигна ръце. Княза и Цайса направиха същото.

— Добри момчета! — весело възкликна полковникът. — Всички сте тук, пиленца! Скъпи мои, ненагледни! И вие, мадмоазел! Каква среща! Нали ви предупредих да си подбирате приятелите. Сърдете се сега на себе си! — хвърли бързи погледи към Ераст Петрович и Будочник. — Вадете револверите, какво се туткате? Тези юнаци са чевръсти, от тях всичко може да се очаква.

— Днес съм без огнестрелно оръжие — спокойно отвърна инженерът. — Няма да ми т-трябва.

вернуться

20

М. Ломоносов, „Вечернее размышление“ — Б.пр.

вернуться

21

Лермонтов, „Баллада“, 1836 г. — Б.пр.

вернуться

22

Пушкин, „О, сколько нам открытий чудных…“, 1829 г. — Б.пр.