А стражарят изгъргори:
— Аз пък нямам нужда. Ако трябва, с един юмрук ще просна всекиго.
Знае си работата приставът, помисли Сенка. Чат е кого да си вземе за помощник.
— Госпожице, и ти, Сеня, елате зад мен — каза Ераст Петрович с непреклонен глас.
Скорик впрочем нямаше никакво намерение да му възразява — мигом притича зад гърба на инженера и застана съвсем близо до изхода. Обаче и упоритата Смърт не посмя да спори и застана до Сенка.
— Инокентий Романович, позволете ми да произнеса кратко слово — обърна се към пристава господин Неймлес. — Трябва да обясня на п-присъстващите истинския смисъл на тази сбирка.
— Какъв истински смисъл? — учуди се Солнцев. — Нали е очевиден: да арестувам тези мерзавци. Единствено ми е интересно как успяхте да ги примамите тук? И какъв е този живописен образ?
Последното се отнасяше за Сенка, който за всеки случай отстъпи навътре в ходника.
— Той ми е асистент — обясни Ераст Петрович. — Но словото ми не е по негов адрес — покашля се и заговори по-високо, за да чуват всички. — Господа, разполагам с м-много малко време. Събрах ви, за да приключим всичко накуп. Утре — всъщност днес — напускам града и тази нощ трябва да приключа всичките си московски дела.
Приставът тревожно го прекъсна:
— Напускате ли? Но нали по пътя ми разправяхте как заедно ще изтребим тая сган и какви служебни хоризонти ще ми се разкрият…
— За мен съществуват по-интересни неща от вашата кариера — отсече инженерът. — Спортът например.
— Какъв спорт, по дяволите?!
Полковникът така се учуди, че премести поглед от арестантите към Ераст Петрович. Ръката на Цайса бавно се плъзна в ръкава, но Будочник с един скок се ковна пред него и замахна с тежкото си ръчище:
— Размазах те!!!
Валето моментално изпъна празни длани.
— Ако още веднъж ме прекъснете, ще ви взема колтовете! — сърдито подвикна на пристава господин Неймлес. — Така или иначе са почти безполезни в ръцете ви!
Солнцев не посмя втори път да извърне глава към него, затова просто кимна: добре-добре, мълча.
След като демонстрира пред всички кой е петел в курника (точно така оцени поведението му Сенка), Ераст Петрович заговори на арестуваните:
— И така, г-господа, реших да ви събера по две причини. Първата е, че всички сте заподозрени по случаите с хитровските убийства. Сега вече знам кой е престъпникът, но все пак ще ви обясня накратко с какво всеки от вас си навлече подозрения. Княза знаеше за съществуването на имането, това първо. Търсеше го, това второ. На всичкото отгоре през последните месеци от обикновен бандит се превърна в безпощаден убиец, това трето. Вие, господин Цайс, също знаехте за имането, това първо. Чудовищно сте жесток, това второ. И играете двойна игра зад гърба на покровителя си: не го зачитате, к-крадете от храната му и спите в леглото му. Това трето.
— Какво?! — ревна Княза и се обърна към сподвижника си. — За какво легло говори?!
Валето само се усмихна, но с такава усмивка, че на Сенка му настръхна кожата.
А господин Неймлес вече се беше обърнал към Вампира:
— На вас, господин дояч, не ви даваше мира устремното издигане на Княза. Като лешояд, който краде чужда плячка, все гледате да измъкнете нещо от късметлията съперник: трофей, слава, жена. Това първо. Вие също не се спирате пред убийства, но п-прибягвате към това крайно средство едва след като сте взели всички предпазни мерки. Както и Хитровския иманяр, който е маниакално благоразумен. Това второ…
— Жена? — прекъсна го Княза, който се вслушваше напрегнато в обвинителната реч. — Каква жена? Смърт, какво говори тоя? И Вампира ли ти е налитал? Сенка погледна Смъртта и видя, че тя е бледа като смъртта (не, по-добре „като сняг“ или „като платно“, иначе е малко непонятно). Но се усмихна.
— И той, и твоят приятел Цайса. Всички сте една стока, скорпиони.
Без да отпуска вдигнати ръце, Княза се завъртя и удари валето в слепоочието, но онзи явно беше готов — бързо отскочи и измъкна ножка от ръкава. Вампира също бръкна в джоба си.
— Мирно! — кресна пристава. — Ще ви застрелям! И тримата!
Онези застинаха, изпепелявайки се взаимно с погледи. Цайса не прибра ножката, Вампира не си извади ръката от джоба, юмрукът на Княза проблясваше с халките на стоманения кастет.
— Незабавно приберете оръжията — нареди инженерът. — И вие, Инокентий Романович, и за вас се отнася. Да не гръмнете най-случайно. Освен това не играем на стражари и апаши, а съвсем друга игра, в която всички са равни.
— Какво? — стъписа се полковникът.
— Това. Вие също бяхте един от заподозрените. Интересуват ли ви причините? Ето. Вие сте също толкова безпощаден и жесток, както останалите п-поканени. Поради честолюбието си не бихте се спрели пред никаква низост и дори пред убийство. Доказателство е кариерата ви. Потреслият цяла Москва слух за новоявилия се изкормвач от Хитровка е изгоден за вас. Нали затова сте толкова благоразположен към репортерите. Отначало сам да създадете плашилото, което да стресне обществеността, после героично да победите собственото си творение — това е вашият маниер. Точно така постъпихте преди година с прословутите „хамовнишки грабители“ — вие самият ръководехте тази банда чрез свой агент.