Лъчезарната усмивка на Елизабет стопли лицето й.
— Ще имаме да си говорим за толкова много неща, когато я видя!
— Ще трябва да опразним двора, за да можете вие двете да си бъбрите — каза Дъдли. — Спомням си Катерина, когато си устройвахме състезания кой ще издържи да мълчи най-дълго. Помните ли? Тя винаги губеше.
— И винаги мигваше първа, когато си правехме състезание по взиране.
— С изключение на онзи път, когато Амброуз сложи мишката в торбичката й с ръкоделие. Тогава щеше с писъците си направо да събори двореца.
— Липсва ми — каза простичко Елизабет. — Тя е почти единствената ми роднина.
Никой от мъжете не й напомни за коравосърдечните й роднини от фамилията Хауърд, които едва не я бяха лишили от наследство, когато беше в немилост, а сега кръжаха около нейния едва зараждащ се кралски двор, отново признавайки принадлежността й към техния род.
— Имате мен — каза нежно Робърт. — А сестра ми ви обича повече, отколкото ако наистина й бяхте родна сестра.
— Но Катерина ще ме укори за разпятието, което нося, и за свещите в Кралския параклис — каза Елизабет намръщено, връщайки се по типичния си заобиколен начин към главното затруднение.
— Не е нейна работа как избирате да отдавате почит на Бог в Кралския параклис — напомни й Сесил. — А ваша.
— Не, но тя предпочете да напусне Англия, отколкото да живее под върховенството на папата, а сега, когато тя и всички останали протестанти се прибират у дома, ще очакват една реформирана страна.
— Както, сигурен съм, очакваме всички ние.
Робърт Дъдли му хвърли насмешлив поглед, сякаш за да намекне, че никой не споделяше яснотата на възгледите на Сесил. Хладно любезен, по-възрастният мъж не му обърна внимание. Сесил беше убеден протестант още от самото начало и с години бе търпял пренебрежението от страна на католическия двор заради предаността си към своята вяра и службата си на протестантската принцеса. Преди това беше служил на изтъкнатите протестантски лордове, на самата фамилия Дъдли, и беше давал съвети на бащата на Робърт за разпространението на Реформацията. Робърт и Сесил бяха отдавнашни съюзници, макар между тях никога да не бе имало приятелство.
— Няма нищо папистко в едно разпятие на олтара — изтъкна Елизабет. — Не могат да възразят срещу това.
Сесил се усмихна снизходително. Елизабет обичаше скъпоценностите и златото в църквата, свещениците в богати одежди, бродираните покривки за олтара, ярките цветове по стените, свещите и всички труфила на католическата вяра. Но той беше уверен, че може да я задържи в лоното на реформираната църква, която беше нейното първо и най-ранно вероизповедание.
— Няма да търпя издигането на нафората и почитането й, сякаш тя е самият Бог — каза тя твърдо. — Това наистина е папистко идолопоклонничество. Няма да допусна това, Сесил. Няма да допусна то да се прави пред мен, и няма да позволя то да бъде извършвано, за да обърква и заблуждава моя народ. Това е грях, знам го. Това е идол, той носи лъжлива мъдрост. Не мога да търпя това.
Той кимна. Половината страна би се съгласила с нея. За нещастие другата половина се противопоставяше също толкова пламенно. За тях нафората на причастието олицетворяваше живия Бог и трябваше да бъде почитана като истинско присъствие: всяко недостатъчно отдаване на такава почит бе греховна ерес, която едва до миналата седмица се наказваше със смърт чрез изгаряне.
— Е, кого намерихте да проповядва на погребението на кралица Мери? — попита тя внезапно.
— Епископът на Уинчестър, Джон Уайт — каза той. — Той искаше да го направи, обичал я е силно, и на него се гледа с добро око. — Той се поколеба. — Всеки от епископите би го направил. Всички духовници й бяха предани.
— Би трябвало — каза Робърт. — Те бяха назначени на постовете си от нея заради католическите си убеждения, тя им даде позволение да преследват еретиците. Няма да посрещнат с отворени обятия една протестантска принцеса. Но ще трябва да се научат.
Сесил само се поклони, като си замълча дипломатично, макар да му беше до болка ясно, че църквата бе решена да отстоява вярата си срещу всякакви реформи, предложени от протестантската принцеса, и половината страна щеше да я подкрепи. Битката на висшето духовенство срещу младата кралица беше нещо, което той се надяваше да избегне.