— Той лъже — каза Сесил простичко. — Ако искате Кале, ще трябва да се борите за него. Ако искате да попречите на французите да влязат в Шотландия, ще трябва да се сражавате с тях. Трябва да попречим на испанците да влязат там. Трябва да се изправим срещу двете най-велики страни в християнския свят и да защитим суверенитета си. Трябва да бъдете смела, Елизабет.
Той винаги я наричаше с титлата й. Това, че тя не го укори, показваше колко силно бе изплашена.
— Спирит, не съм смела. Толкова се страхувам — прошепна тя.
— Всички се страхуват — увери я той. — Вие, аз, вероятно дори господин Де Глахон. Не мислите ли, че Мари дьо Гиз, която лежи болна в замъка Лийт, също се страхува? Не мислите ли, че французите се страхуват, след като протестантите се надигат на бунт срещу тях в сърцето на самата Франция? Не мислите ли, че Мери, кралицата на шотландците, се страхува, като вижда как бесят стотици френски бунтовници пред очите й?
— Никой не е така сам, както аз! — нахвърли му се Елизабет. — Никой освен мен не се изправя пред двама врагове на прага си! Само на мен ми се налага да се изправя срещу Филип и да посрещна французите без съпруг, без баща, и без никаква помощ!
— Да — съгласи се той съчувствено. — Наистина имате да играете самотна и трудна роля. Но трябва да я изиграете. Трябва да се преструвате, че изпитвате увереност, дори когато се страхувате, дори когато се чувствате най-самотна.
— Готов сте да ме превърнете в един от актьорите в новата трупа на сър Робърт — каза тя.
— Бих предпочел да ви видя като един от актьорите на Англия — отвърна той. — Бих предпочел да ви видя да изпълнявате ролята на велика кралица. — „И по-скоро бих умрял, отколкото да поверя на Дъдли написването на тази роля.“, добави той мислено.
Пролетта дойде в Станфийлд Хол, и Лизи Одингсел пристигна, за да придружи Ейми по време на пътуването й, но от сър Робърт не идваше вест къде трябва да отиде съпругата му през този сезон.
— Да му пиша ли? — обърна се Лизи Одингсел към Ейми.
Ейми лежеше на един диван: с бледа като хартия кожа, с помътнял поглед, слаба като изоставено дете. Тя поклати глава, сякаш говоренето й костваше твърде голямо усилие.
— За него вече няма значение къде съм.
— Въпросът е там, че по това време миналата година отидохме в Бъри Сейнт Едмъндс, а после — в Камбъруел — отбеляза Лизи.
Ейми сви слабите си рамене:
— Изглежда, че тази година няма да бъде така.
— Не можеш да стоиш тук през цялата година.
— Защо не? Живях тук в моминските си години.
— Не е подобаващо — каза Лизи. — Ти си негова съпруга, а това е малък дом, тук няма весела компания, добра храна, музика или танци, няма хора, с които да общуваш. Не можеш да живееш като фермерска съпруга, когато си съпруга на един от най-изтъкнатите мъже в страната. Хората ще говорят.
Ейми се надигна на лакът.
— Мили боже, знаеш така добре, както и аз, че хората говорят далеч по-лоши неща от това, че не предлагам добра трапеза.
— Сега говорят само за войната срещу французите в Шотландия — излъга Лизи.
Ейми поклати глава, облегна се назад и затвори очи.
— Не съм глуха — отбеляза тя. — Казват, че съпругът ми и кралицата ще се оженят, преди да изтече една година.
— И какво ще правиш? — осведоми се внимателно Лизи. — Ако той настоява? Ако те напусне? Съжалявам, Ейми, но е редно да помислиш от какво ще имаш нужда. Ти си млада жена, и…
— Той не може да ме зареже — каза Ейми тихо. — Аз съм негова съпруга. Ще бъда негова съпруга до деня на смъртта си. Не мога да го избегна. Бог ни свърза, само Бог може да ни раздели. Той може да ме отпрати, може дори да се ожени за нея, но в такъв случай е двуженец, а тя — блудница в очите на всички. Не мога да направя нищо, освен да бъда негова съпруга до смъртта си.
— Ейми — промълви Лизи. — Със сигурност…
— Дай боже смъртта ми да дойде скоро и да освободи всички ни от тези страдания — каза Ейми с едва доловимия си глас. — Защото за мен това е по-лошо от смъртта. Да знам, че той ме е обичал и се е отвърнал от мен, да знам, че иска да съм далече, да не го видя никога повече. Да знам, всяка сутрин, когато се събуждам, всяка нощ, когато заспивам, че той е с нея, че избира да бъде с нея, вместо да бъде с мен. Това ме разяжда като язва, Лизи. Струва ми се, че мога да умра от това. Тази печал е като смърт. Бих предпочела смъртта.