— Болна ли е? — попита Уилям Хайд, практичен и разсъдлив мъж. — Наистина ли има този израстък в гърдите, за който всички твърдят, че я убива?
— Поболяла се е до смърт от сърдечна мъка — каза Лизи. — Това е цялата болка в гърдите й. И той може и да не разбира това, но съм убедена, че кралицата го разбира. Тя знае, че ако си играе на котка и мишка с Ейми Дъдли достатъчно дълго, здравето й просто ще рухне, тя ще бъде прикована към леглото и ще умре. Ако първо не се самоубие.
— Никога! Това е смъртен грях! — възкликна Алис.
— Англия се превърна в греховна страна — каза Лизи мрачно. — Кое е по-лошо? Жена, която се хвърля с главата напред по стълбите, или кралица, която приема в леглото си женен мъж и двамата обричат вярната съпруга на смърт?
Сесил писа шифровано на стария си приятел Томас Грешам в Антверпен.
„1. Получих бележката ти за испанските военни кораби: вероятно се въоръжават, за да нахлуят в Шотландия. Голямата численост, която отбелязваш, сигурно сочи, че се готвят да нахлуят и в Англия.
2. Те смятат да нахлуят в Шотландия под претекст, че искат да наложат мир. Предполагам, че сега осъществяват този план на практика.
3. Когато получиш това, моля, уведоми доверениците, клиентите и приятелите си, че испанците всеки момент могат да нахлуят в Шотландия, че това ще ги въвлече във война с французите, с шотландците и със самите нас, и ги предупреди най-недвусмислено, че цялата английска търговия ще напусне Антверпен в полза на Франция. Пазарът на платове ще напусне завинаги Испанска Нидерландия, и загубата ще бъде неизчислима.
4. Ако можеш да създадеш пълна паника в областта на търговията и сред хората, от които тя зависи с тази новина, ще ти бъда много задължен. Ако бедните хора си набият в главите, че ще умрат от глад поради прекъсването на търговията с Англия, и се разбунтуват срещу испанските си господари, ще бъде още по-добре. Ако испанците могат да бъдат убедени, че са изправени пред всеобщ бунт, това наистина ще ни бъде от голяма полза.“
Сесил не подписа писмото, нито го подпечата с герба си. Той рядко оставяше името си под каквото и да било.
Десет дни по-късно Сесил влезе в личния кабинет на кралицата наперено, подобен на дългокрак, тържествуващ гарван, и положи на писалището пред нея едно писмо. Други книжа нямаше, тя беше толкова нервна и разтревожена заради Шотландия, че не се занимаваше с други дела. Само Робърт Дъдли можеше да я отклони от ужасеното следене на хода на войната, единствен той можеше да я утеши.
— Какво е това? — попита тя.
— Доклад от един мой приятел в Антверпен, че в града е имало паника — каза Сесил със сдържано задоволство. — Почтените търговци и прекупвачи напускат със стотици, бедняците барикадират улиците и опожаряват бедняшките квартали. Испанските власти са били принудени да издадат прокламация до гражданите и търговците, че няма да има поход до Шотландия или срещу Англия. Валутата се е обезценила, хората са напускали града. Настъпила пълна паника. Опасявали се, че ще започне бунт, който ще се разгори до гражданска война. Властите трябвало да дадат дума, че корабите в пристанището не са се отправили към нашите брегове. Испанците са били принудени да уверят търговците от Испанска Нидерландия, че няма да се намесят в Шотландия против нас, че ще останат наш приятел и съюзник, каквото и да се случи в Шотландия. Рискът за търговския им интерес бил твърде голям. Обявиха публично съюза си с нас, и че няма да предприемат инвазия.
Руменината нахлу в бузите й.
— О, Спирит! В безопасност сме!
— Необходимостта да се изправим срещу французите си остава — предупреди я той. — Но не е нужно да се опасяваме, че по същото време испанците ще тръгнат срещу нас.
— И не е нужно да се омъжвам за ерцхерцога! — Елизабет се разсмя весело.
Сесил се сепна.
— Макар че все още се надявам да го направя — поправи се тя припряно. — Аз дадох честната си дума, Сесил.
Той кимна, знаейки, че тя лъже.
— В такъв случай да пиша ли на лорд Грей да превземе веднага замъка Лийт?
Поне този път я бе обзела увереност.
— Да! — извика тя. — Най-после нещо върви добре за нас. Кажете му да го обсади и да го спечели за нас веднага!
Ведрото, уверено настроение на Елизабет не продължи дълго. Нападението над замъка Лийт през май се провали безславно. Обсадните стълби се оказаха твърде къси и повече от две хиляди мъже загинаха, дращейки с нокти по стените на замъка, без да могат да се качат или слязат, падайки ранени в кръвта и тинята отдолу.