— Мислите, че тя ще се ожени за вас? — прошепна.
Робърт се усмихна: млад мъж, изпълнен с увереността, която му даваше любовта.
— Със сигурност. Ако някой не ме убие преди това.
Сесил го докосна по ръкава, за да го задържи.
— Наистина ли мислите това? Помолили сте я и тя се е съгласила?
„Запази спокойствие, тя никога не дава сериозно съгласието си за женитба. Никога не удържа дадената дума“
— Тя самата ме помоли. Между нас има споразумение. Тя не може да понесе бремето на кралството сама, а аз я обичам и тя също ме обича. — За миг лицето на Робърт, горящо с пламъка на амбицията на рода Дъдли, се смекчи. — Аз наистина я обичам, знаете ли, Сесил. Повече, отколкото можете да си представите. Аз ще я направя щастлива. Ще посветя живота си на това да я направя щастлива.
„Да, но това не е въпрос на любов“, помисли си Сесил нещастно. „Тя не е доячка, вие не сте пастир. Никой от двама ви не е свободен да се ожени по любов. Тя е кралица на Англия, а вие сте женен. Ако поеме в тази посока, тя ще бъде кралица в изгнание, а вие ще бъдете обезглавен“.
На глас каза:
— Твърдо ли се споразумяхте?
— Само смъртта може да ни спре.
Дъдли се усмихна.
— Ще дойдеш ли да пояздим? — обърна се Лизи Одингсел с покана към Ейми. — Нарцисите са разцъфнали край реката, и са красива гледка. Помислих си, че може да пояздим дотам и да откъснем няколко.
— Уморена съм — каза Ейми немощно.
— Не си излизала от дни — каза Лизи.
Ейми успя да се усмихне слабо.
— Знам, много скучна гостенка съм.
— Не е това! Брат ми е загрижен за здравето ти. Би ли искала да те прегледа нашият семеен лекар?
Ейми подаде ръка на приятелката си.
— Знаеш какво не е наред с мен. Знаеш, че няма лек. Чула ли си нещо от двора?
Беглото виновно изражение, което се плъзна за миг по лицето на Лизи, каза на Ейми всичко.
— Тя няма да се омъжи за ерцхерцога? Заедно ли са?
— Ейми, хората говорят за женитбата им като за нещо напълно сигурно. Братовчедката на Алис, която е приемана в кралския двор, е сигурна в това. Може би е редно да помислиш какво ще правиш, когато той те принуди да му дадеш развод.
Ейми мълчеше. Госпожа Одингсел не смееше да каже нищо повече.
— Ще говоря с отец Уилсън — реши Ейми.
— Направи го! — възкликна госпожа Одингсел, облекчена донякъде от бремето, налагано й от съвестта — да проявява загриженост за Ейми. — Да го повикам ли?
— Ще отида пеша до църквата — реши Ейми. — Ще отида да се видя с него утре сутринта.
Къщата на семейство Хайд граничеше с църковния двор: беше приятно да се върви пеша надолу по лъкатушещата пътека сред нарцисите до покритата порта, вградена в градинската стена. Ейми отвори портата и тръгна по пътеката към църквата.
Отец Уилсън беше коленичил пред олтара, но при звука от отварянето на вратата се изправи на крака и тръгна по пътеката между скамейките. Когато видя Ейми, се спря.
— Лейди Дъдли.
— Отче, имам нужда да изповядам греховете си и да ви помоля за съвет.
— Предполага се, че нямам право да ви изслушвам — каза той. — Наредено е да се молите направо на Бог.
Тя се огледа невиждащо из църквата. Нямаше ги вече красивите прозорци от рисувано стъкло, които бяха стрували на енорията толкова скъпо, преградата между нефа и мястото за хористите беше свалена.
— Какво се е случило? — прошепна тя.
— Взеха рисуваното стъкло от прозорците, и свещите, и потира, и преградата между нефа и мястото за хористите.
— Защо?
Той сви рамене.
— Нарекоха ги папистки капани за душата.
— Тогава може ли да говорим тук? — посочи Ейми към скамейката.
— Бог ще ни чуе и тук, както и навсякъде другаде — увери я свещеникът. — Да коленичим и да го помолим за помощ.
Той отпусна глава в ръцете си и за миг се помоли напълно искрено да може да намери думи, с които да утеши тази млада жена. Тъй като беше чувал някои от клюките от двора, знаеше, че задачата не е по силите му: тя беше изоставена. Но Бог беше милостив, може би нещо щеше да се появи.
Ейми коленичи с лице, заровено в ръцете, а после заговори тихо през щита на пръстите си.
— Съпругът ми, сър Робърт, предлага брак на кралицата — каза тя тихо. — Казва ми, че такова е нейното желание. Казва ми, че тя може да ми наложи развод, че сега тя е папата в Англия.