Тя беше станала от мястото си и крачеше из стаята, нервна и неспокойна, като разтриваше ноктите си. Робърт Дъдли мина зад нея и обви ръка около талията й, дръпна я обратно в стола й, и хвърли поглед към Сесил.
— Кралицата е много разтревожена от риска, на който бива изложен животът на англичаните — каза той съобразително.
— Всички сме дълбоко загрижени, но трябва да поддържаме обсадата — каза Сесил рязко.
— Сигурен съм, че кралицата би се съгласила да поддържа обсадата, ако вие се съгласите да се срещнете с французите, за да обсъдите условията — каза Робърт. — Сигурен съм, че тя ще разбере необходимостта да водите преговори от позиция на силата. Французите трябва да видят, че намеренията ни са сериозни.
„Да“, помисли си Сесил. „Но къде сте вие във всичко това? Успокоявате я, виждам това, и благодаря на Бога, че някой може да го направи, макар да бих дал цяло състояние това да не сте вие. Но каква игра се опитвате да играете? В това сигурно има някакъв интерес за фамилията Дъдли; само да можех да го видя…“
— Стига преговорите да минат бързо — каза кралицата. — Това не може да се протака. Дори само болестите убиват войниците ми, докато те чакат пред замъка Лийт.
— Ако приемете да отидете лично в Нюкасъл… — предложи Дъдли на Сесил. — Вземете френския дипломатически пратеник с вас и преговаряйте там, в главната квартира на Норфолк, така че да ги държим напълно под наш контрол.
— И далече от испанския представител, който все още се опитва да се меси — съгласи се Сесил.
— И достатъчно близо до Шотландия, така че да могат да получават указания от кралицата регентка, но да са на разстояние от Франция — допълни Дъдли.
„А аз ще бъда далеч от кралицата, така че тя да не може да ми дава противоречиви заповеди през цялото време, допълни наум Сесил. После го осени мисълта: Мили боже! Той изпраща в Нюкасъл и мен! Първо чичо и, когото назначи за командир на шотландската граница и постави на предната бойна линия, а сега и мен. Какво смята да прави, докато ме няма? Да ме измести? Да се самоназначи в Частния съвет и да прокара вот, одобряващ развода му? Да ме убие?“
На глас каза:
— Бих го направил, но това трябва да ми бъде възложено от ваше величество.
Елизабет вдигна поглед към него: той си помисли, че никога не я беше виждал така измъчена и уморена, дори не и в момичешките й години, когато се беше изправяла лице в лице със смъртта.
— Какво искате, Спирит?
— Да ми обещаете, че ще останете вярна на дългото ни приятелство, докато съм толкова далече от вас — каза той спокойно. — И да не предприемате никакво важно решение, да не сключвате никакъв съюз, никакъв договор — той не се осмели да хвърли дори поглед към Дъдли, — никакво партньорство, докато не се прибера отново у дома.
Поне тя не беше виновна в никакъв заговор срещу него. Отговори му бързо и честно:
— Разбира се. А вие ще се опитате да ни издействате мир, нали, Спирит?
Сесил се поклони.
— Ще направя най-доброто, което мога, за вас и за Англия — каза той.
Тя му протегна ръката си за целувка. Кожата около ноктите беше напълно разранена от чоплене; когато целуна пръстите й, почувства как накъсаните кожички бодат устните му.
— Дано Бог дари на ваша светлост покой на духа — каза той тихо. — Ще ви служа в Нюкасъл, както съм готов да ви служа и тук. И вие също имайте вяра в мен.
Конете и голямата свита на Сесил от войници, слуги и стражи бяха строени пред вратите на двореца, а самата кралица и придворните се бяха събрали да го изпратят. Сякаш тя даваше знак на него и на всички останали, които щяха да следят внимателно, че не го отпраща набързо и с неприязън на север, за да го отстрани, а го изпровожда тържествено с блясък и величие, и че липсата му ще се усеща болезнено.
Той коленичи пред нея на каменното стъпало.
— Исках да говоря с вас, преди да замина — каза той, с много нисък глас. — Когато дойдох в приемната ви снощи, казаха, че сте се оттеглили и не мога да се срещна с вас.
— Бях уморена — каза тя уклончиво.
— Става въпрос за сеченето на монети. Важно е.
Тя кимна и той се изправи на крака, хвана я под ръка и тръгнаха заедно надолу по стълбите на двореца, така че да не ги чува неговата чакаща свита.
— Необходимо е да вдигнем стойността на валутата на кралството — каза Сесил тихо. — Но това трябва да се направи в пълна тайна, иначе всяка бабичка в страната ще започне да се освобождава от старите монети, знаейки, че ще са безполезни при новата стойност.