— Защо не ми е писал? — попита тя, обзета на мига от ревност.
Робърт сви рамене.
— Може би иска да бъда сигурен, преди да ти пише? Но, Елизабет…
— Писал е на съпругата си, преди да пише на мен?
Любовникът й се усмихна.
— Елизабет, не всички са така предани като мен. Но това са такива добри новини: помислих си, че ще бъдеш възхитена.
— Мислиш ли, че е изготвил споразумение?
— Сигурен съм, че има нещо такова предвид. Моят човек предположи, че сигурно ще го е подписал и подпечатал до шести.
— След три дни? — ахна тя. — Толкова скоро?
— Защо не? След като кралицата вече е мъртва, той е трябвало да се справи само с нейните подчинени.
— Какво мислиш, че е постигнал? Той не би преговарял за нещо по-малко от оттеглянето на французите.
— Той трябва да получи съгласието на французите да се оттеглят, и сигурно е спечелил връщането на Кале.
Тя поклати глава:
— Те ще обещаят да разговарят за Кале, никога няма да го върнат просто така.
— Мислех, че това е едно от твоите искания?
— О, настоях за това — каза тя. — Но не очаквах да го спечеля.
— Редно е да го получим обратно — каза Робърт упорито. — Изгубих единия от братята си при Сен Кентен, едва не изгубих собствения си живот пред стените на Кале. Кръвта на достойни англичани изтече в онзи канал — каналът, който ние изкопахме и укрепихме. Този град е толкова английски, колкото и Лестър. Редно е да си го върнем.
— О, Робърт…
— Редно е — настоя той. — Ако той се е споразумял за нещо по-малко, тогава ни е направил изключително лоша услуга. И аз ще му го кажа. Нещо повече, ако не получим Кале, то тогава той не е подсигурил траен мир, тъй като всички ще трябва да тръгнем на война веднага щом войниците се приберат у дома от Шотландия.
— Той знае, че Кале е важен за нас — каза тя безпомощно. — Но не бихме тръгнали на война за него…
— Важен! — Робърт стовари юмрук върху зида, издигнат край реката. — Кале е толкова важен, колкото и замъкът Лийт, може би по-важен. И твоят герб, Елизабет! Кралицата на Франция трябва да се откаже от включването на нашия герб в своя. И ще трябва да платят.
— Да платят ли? — попита тя, внезапно изпълнена с внимание.
— Разбира се — каза той. — Те нападнаха. Би трябвало да ни платят, задето ни принудиха да отбраняваме Шотландия. Опразнихме хазната на Англия, за да се защитим от тях. Редно е да ни обезщетят за това.
— Никога не биха го сторили. Нали?
— Защо не? — настоя той. — Те знаят, че са в неизгодна позиция. Сесил ги убеждава да приемат споразумение. Държи ги в напрежение. Това е моментът да ги ударим силно, докато са притиснати към стената. Той трябва да спечели за нас Шотландия, Кале, нашия герб, и парично обезщетение.
Увереността му се предаде на Елизабет.
— Можем ли да направим това?
— Трябва да го направим — потвърди той. — Защо да тръгваме на война, ако не за да победим? Защо да сключваме мир, ако не за да приберем плячката от войната? Никой не отива на война само за да се отбранява: отива, за да направи нещата по-добри. Баща ти знаеше това, той никога не сключваше мир, без да извлече полза. Ти трябва да направиш същото.
— Ще му пиша утре — реши тя.
— Пиши сега — каза Робърт. — Той трябва да получи писмото веднага, преди да преотстъпи писмено правата ти.
За миг тя се поколеба.
— Пиши сега — повтори той. — За да стигне писмото дотам, ще трябват три дни — това е най-краткият срок. Трябва да му го изпратиш, преди да приключи изготвянето на договора. Пиши, докато планът е свеж в умовете ни, а след това държавните дела ще бъдат приключени и ние отново можем да бъдем себе си.
— Себе си? — попита тя с лека усмивка.
— Ние сме младоженци — напомни й той тихо. — Напиши своята прокламация, кралице моя, а после ела при съпруга си.
Тя засия от удоволствие при думите му, и двамата свърнаха обратно към двореца Уайтхол. Той я преведе през двора до покоите й, и застана зад нея, когато тя седна на писмената си маса и вдигна перото.
— Какво трябва да напиша?
„Тя чака да пише под моя диктовка“, безмълвно възликува Робърт в мислите си. „Кралицата на Англия записва думите ми, точно както брат й пишеше под диктовката на баща ми. Благодаря на Бог, че този ден дойде, и че дойде чрез любов…“