— Пиши със свои думи, както обикновено би му писала — препоръча той „Последното нещо, което искам, е той да долови моя глас в писмото“. — Просто му кажи, че настояваш французите да напуснат Шотландия, настояваш за връщането на Кале, френската кралица да не ползва твоя герб, и да получиш парично обезщетение.
Тя наведе меднокосата си глава и започна да пише.
— Обезщетение в размер на каква сума?
— Петстотин хиляди крони — каза той, като избра наслуки цифрата.
Елизабет вдигна рязко глава.
— Никога няма да платят това!
— Разбира се, че няма. Може би ще платят първата вноска, а след това ще ни измамят за остатъка. Но това им съобщава цената, която поставяме на намесата им в делата на нашите кралства. Съобщава им, че ценим себе си високо.
Тя кимна.
— Ами ако откажат?
— Тогава му кажи да прекъсне преговорите и да тръгне на война — заяви Робърт. — Но те няма да откажат. Сесил ще ги спечели за това споразумение, ако знае, че си твърдо решена. За него това е сигнал да се прибере у дома с голяма плячка, и сигнал за французите да не дръзват отново да се месят в нашите дела.
Тя кимна и подписа документа с отривист жест.
— Ще го изпратя днес следобед — каза.
— Изпрати го сега — нареди той. — Времето е от съществена важност. Той трябва да разполага с това писмо, преди да се откаже от което и да било от нашите искания.
За миг тя се поколеба.
— Както желаеш.
Тя се обърна към Летиша:
— Изпратете една от придворните дами да повика някой от пратениците на държавния секретар — каза тя. Обърна се отново към Робърт. — Веднага щом изпратя това, бих искала да отида на езда.
— Не е ли твърде горещо?
— Не и ако тръгнем веднага. Чувствам се, сякаш съм била затворена тук в Уайтхол цял живот.
— Да наредя ли да оседлаят новата кобила?
— О, да! — възкликна тя, доволна. — Ще те чакам в конюшните, веднага щом изпратя това.
Той изчака да види как тя подписа и подпечата документа, така че да не може да бъде поправен, и едва тогава се поклони, целуна й ръка и бавно се отправи към вратата. Придворните се разстъпиха пред него, докосвайки почтително шапките си; мнозина се поклониха. Робърт излезе от стаята като крал, и Елизабет го проследи с поглед.
Момичето се зададе надолу по галерията, следвано от пратеника, и го доведе при Елизабет, която стоеше, наблюдавайки как Робърт бавно се отдалечава. Щом пратеникът се приближи, Елизабет влезе в една прозоречна ниша със запечатаното писмо в ръка, и му заговори толкова тихо, че никой друг да не може да чуе.
— Искам да занесете това писмо на господаря си в Единбург — каза тя тихо. — Но не трябва да тръгвате днес.
— Не ли? Ваша светлост?
— Нито пък утре. Но го отнесете в дните след това. Искам писмото да се забави поне с три дни. Разбирате ли?
Той се поклони.
— Както желаете, ваша светлост.
— Ще кажете на всички, съвсем високо и ясно, че потегляте веднага със съобщение за сър Уилям Сесил, и че той трябва да го получи вдругиден, тъй като сега можете да доставяте писма до Единбург в рамките на три дни.
Той кимна — беше на служба при Сесил от твърде отдавна, за да се изненадва от каквото и да е двуличие.
— Да напусна ли Лондон, сякаш заминавам веднага, и да се укрия по пътя?
— Точно така.
— В кой ден искате да го получи?
Кралицата се замисли за миг.
— Какво е днес? Трети? Сложете го в ръцете му на девети юли.
Слугата пъхна писмото в жакета си и се поклони.
— Да кажа ли на господаря си, че се е забавило?
— Можете да го направите. Дотогава няма да има значение. Не искам това писмо да отвлича вниманието му. Надявам се, че дотогава работата му ще бъде завършена.
„Единбург
4 юли 1560
До кралицата,
Кралицата регентка е мъртва, но обсадените все още се държат, макар че вече са изгубили бойния си дух.
Открих как да изложа с думи условията ни по начин, който те могат да приемат: текстът гласи, че френският крал и кралица дарява свободата на шотландците, в резултат от Вашето застъпничество като посестрима кралица, и ще изтеглят войските си. Следователно ние спечелихме всичко, което искахме, в най-последния момент и чрез милостивото застъпничество на Бог.