— Разбира се, че сте постъпили правилно, като сте се подчинили на кралицата — каза троснато Сесил.
— Тя каза, че не иска това писмо да ви разсейва — позволи си да повтори пратеникът. — Каза, че иска то да пристигне, когато работата ви бъде приключена.
Сесил замислено кимна и отпрати мъжа.
„Какво е това?“, запита той нощното небе. „Какво, в името на дявола, какво?“
Нощното небе не отговори: малък облак премина по него като сив воал.
„Мисли“, заповяда си Сесил. „Да кажем, следобед; да кажем, вечерта; в пристъп на гняв тя поставя пред мен огромно искане. Правила е това и преди, Бог е свидетел. Тя иска всичко: Кале, възвръщането на герба й, за да го използва само тя; мир, и петстотин хиляди крони. Лошо посъветвана (от онзи глупак Дъдли например), тя би могла да сметне, че всичко това е възможно, че всичко това й се полага. Но тя не е глупачка, умее да премисля нещата, ще разбере, че постъпва погрешно. Но се е заклела пред свидетели, че ще поиска всички тези неща. Затова написва писмото, което е обещала, подписва го и го подпечатва пред тях, но тайно го забавя по пътя, погрижва се да свърша работата, и мирът да бъде постигнат, преди да ми постави невъзможно искане.“
„Следователно тя постави неразумно искане, аз свърших огромна работа, и ние двамата направихме каквото беше редно. Кралица и служител, дама и мъж. А после, за да потвърди, че нейният жест на неправилна намеса в последна сметка не е нищо повече от жест на неправилна намеса: тя казва на моя слуга, че ако писмото й пристигне твърде късно (а тя се е погрижила то да пристигне твърде късно), мога да пренебрегна указанията й“.
Той въздъхна. „Много добре. Аз изпълних дълга си, а тя си съхрани удоволствието, и никаква вреда не беше нанесена на мира, освен на моята радост от него. Освен това очакването ми, че тя ще бъде изключително щастлива, и ще ми бъде изключително признателна, е напълно излъгано“.
Сесил пъхна писмото на кралицата във вътрешния джоб на жакета си. „Не твърде великодушна господарка“, каза си той тихо. „Във всеки случай, не и към мен, макар че явно е готова да напише писмо и да го забави и да излъже за него, за да угоди на друг. Никой владетел в християнския свят или в земите на неверниците не е имал по-добър слуга, отколкото й бях аз, а тя ми се отплаща с този… този капан“.
„Това наистина не й подобава“, изръмжа той тихо на себе си, докато вървеше към стълбите за входа на крепостта. „Твърде нечестно е, да ме смути така в мига на моя триумф, а тя обикновено не е лишена от великодушие“. — Той спря. — „Но може би, когато е под влиянието на лоши съветници…“
Спря отново. „Робърт Дъдли“, отбеляза той уверено, докато стъпваше с добре лъснатата си обувка върху първото стъпало. „Робърт Дъдли: готов съм да заложа живота си на това. Изпълнен със завист и горчивина заради успеха ми, и обзет от желание да го омаловажи в нейните очи. Изпълнен с желание да получи още; винаги настояващ за повече, отколкото може да получи в разумни граници. Заповядва й да напише писмо, пълно с невъзможни искания, а после тя пише, за да му достави удоволствие, но забавя писмото, така че да спаси мира“. — Той спря отново. — „Глупава и лекомислена е тази жена, щом поема такъв риск, за да угоди на един мъж“, заключи той.
После отново спря, защото му хрумна най-ужасната мисъл: „Но защо тя би му позволила да стигне толкова далеч, че да й диктува писмата й до мен, по най-важния политически въпрос, пред който някога сме се изправяли? Когато той не е дори и член на Частния съвет? Когато не е нищо повече от началник на нейната конница? От какви ли облаги и предимства се е възползвал, докато аз бях толкова далече? Какъв напредък е постигнал? Мили боже, каква власт има над нея той сега?“
Дворът на Елизабет, начело с Робърт, посрещна писмото на Сесил, обявяващо мира, с въздържана благодарност. Това беше добре, но не достатъчно добре, намекна Робърт, и придворните, които с едно око наблюдаваха кралицата, а с другото — нейния фаворит, се съгласиха.
Водещите членове на Частния съвет роптаеха, настоявайки, че Сесил бе свършил забележителна работа и че е редно да получи поне малка благодарност за нея.
— Само преди месец тя щеше да му се хвърли на врата, ако успееше да постигне мир след едва тримесечна война — каза кисело Трокмортън. — Щеше да го направи граф заради това, че е постигнал мир, преди да са изтекли и шест седмици. Сега той го направи за по-малко от ден, след като стигна в Единбург, а тя не му е благодарна. Ето какви са жените.