Лизи бе принудена да замълчи.
— Със сигурност сега, след като господин Фостър беше така любезен да ни покани, е редно да отидем там — каза тя безпомощно. — Не би искала да го оскърбиш.
— О, тогава нека да отидем само за около седмица — каза Ейми. — А после да се върнем тук.
— Определено не — каза Лизи. — Не би искала да изглеждаш нелюбезна. Нека да отидем в Къмнър Плейс за целия месец.
За миг си помисли, че лъжата й се е разминала, но Ейми замълча, сякаш целият разговор се беше водил на чужд език, и сега внезапно го проумяваше.
— О! Брат ти иска да си тръгна, нали? — каза тя бавно. — Няма да ме приемат обратно тук през октомври. Няма да се съгласят да идвам отново тук още известно време, а всъщност може би никога. Така е, както си помислих отначало, а всичко друго е било лъжа. Брат ти не иска да оставам тук. Никой няма да иска да му гостувам.
— Е, във всеки случай господин Фостър те кани — каза Лизи упорито.
— Ти ли му писа да попиташ дали можем да отидем?
Лизи сведе поглед към земята.
— Да — призна тя. — Мисля, че ни остава да отидем само там, или в Станфийлд.
— Тогава ще отидем там — каза Ейми тихо. — Знаеш ли, само преди година той смяташе компанията ми за чест, и ме убеждаваше да остана по-дълго, а не само за онези няколко дни. А сега ще склони да ме търпи само месец.
Елизабет, която някога бе сграбчвала всяка възможност да види Робърт насаме, сега го избягваше и търсеше начини да бъде с Уилям Сесил. Отмени в последния момент плановете за целодневен лов, като каза, че главата я боляла твърде много, за да язди, и загледа как придворните потеглят, начело с Робърт. До него яздеше Летиша Нолис, но Елизабет го остави да си тръгне и се върна в покоите си, където я чакаше Сесил.
— Той казва, че ще чака — каза тя, застанала на прозореца на замъка Уиндзор, за да го зърне за последно, докато редицата ловци се виеше надолу по стръмния хълм към града и мочурищата край реката. — Казва, че за него няма значение, ако не оповестим веднага годежа си. Можем да чакаме, докато настъпи подходящият момент.
— Трябва да оттеглите обета си — каза Сесил.
Тя се обърна към него.
— Спирит, не мога. Не се осмелявам да го изгубя. За мен да го загубя би било по-лошо от смъртта.
— Бихте ли изоставили трона си заради него?
— Не! — възкликна тя пламенно. — Не бих го сторила заради никой мъж. За нищо на света. Никога.
— Тогава трябва да се откажете от него — каза той.
— Не мога да наруша думата, която съм му дала. Не мога да допусна да ме смята за невярна.
— Тогава той ще трябва да ви освободи — каза Сесил. — Той сигурно знае, че никога не е бивало да приема подобен обет. Вече е женен. Така става двуженец.
— Той никога няма да ме освободи — каза тя.
— Не и ако мисли, че има някакъв шанс да ви спечели — съгласи се Сесил. — Но, ако разбере, че положението е безнадеждно? Ако реши, че може да изгуби мястото си в двора? Ако трябва да направи избор между това да не ви види никога вече и да живее опозорен в изгнание; или да се откаже от вас и да бъде в същото положение както преди обещанието?
— Тогава би могъл — съгласи се неохотно Елизабет. — Но аз не мога да го заплаша с това, Спирит. Нямам дори куража да го помоля да ме освободи. Не мога да понеса да му причиня болка. Не знаете ли какво е любов? Не мога да го отблъсна. По-скоро бих си отрязала дясната ръка, отколкото да нараня него.
— Да — каза той, без да се впечатли. — Виждам, че трябва той да го направи, сякаш по свободен собствен избор.
— Той изпитва същото към мен! — възкликна тя. — Никога няма да ме остави.
— Той не би си отрязал дясната ръка заради вас — каза Сесил многозначително.
Тя помълча.
— Имате ли план? Имате ли предвид начин, по който ще мога да бъда свободна?
— Разбира се — каза той простичко. — Ще изгубите трона си, ако се разчуе и думичка за този безумен годеж. Трябва да измисля начин да ви спася, а после трябва да го направим, Елизабет. Каквото и да ни струва.
— Няма да предам любовта си към него — каза тя. — Той не трябва да го чуе от мен. Всичко друго, освен това. Бих предпочела да умра, отколкото той да ме помисли за невярна.
— Знам — каза Сесил, разтревожен. — Знам. По някакъв начин трябва да стане така, че това да бъде негово решение и негов избор.