— Със сигурност, ако раздадем някои подкупи…?
Сесил поклати глава:
— Станали са удивително принципни — каза той. — Няма да търпят възстановяването на протестантството в Англия. Няма да приемат протестантска кралица.
Лицето на Дъдли помръкна:
— Сър, ако не бъдем внимателни, самата църква ще вдигне бунт отвътре срещу кралицата. Стъпката от обявяването й за еретичка до откритото предателство е много малка, а един бунт, оглавен от принцовете на църквата едва ли изобщо ще може да се разглежда като бунт. Те са принцовете епископи, могат да я направят да изглежда като узурпатор. Има достатъчно католически кандидати за престола, които ще побързат да заемат мястото й. Ако й обявят война, с нея е свършено.
— Да, знам това — каза Сесил, като сдържаше с известно затруднение раздразнението си. — Давам си сметка за опасността, в която се намира тя. Никога не е било по-лошо. Никой не си спомня монарх, управлявал в такава несигурност. Крал Хенри никога не е имал повече от един епископ, открито изправил се срещу него, срещу покойната кралица, в най-тежките й времена, бяха двама, но сега всеки един от тях е отявлен и открит враг на принцеса Елизабет. Знам, че положението е възможно най-лошо, а шансовете на принцесата са такива, че тя виси на косъм. Това, което не знам, е как да заставя една непреклонна римокатолическа църква да короняса една протестантска принцеса.
— Кралица — подсказа Дъдли.
— Какво?
— Кралица Елизабет. Вие казахте „принцеса“.
— Тя е на трона, но не е миропомазана — каза мрачно Сесил. — Моля се да дойде денят, когато да мога да кажа „кралица“ и да знам, че това е истина — ни повече, ни по-малко. Но как мога да постигна това, тя да бъде миропомазана, ако никой не желае да го направи?
— Тя едва ли може да ги обезглави всичките — каза Дъдли с неоправдано бодър тон.
— Точно така.
— Но какво ще стане, ако те повярват, че тя може да промени мнението си?
— Едва ли ще повярват на това, след като тя излетя като вихър от собствения си параклис на Коледа.
— Ако смятат, че ще се омъжи за Филип Испански, биха я коронясали — предложи лукаво Дъдли. — Биха повярвали, че той ще измисли някакъв компромис. Видяха го как се справи с кралица Мери. Биха поверили Елизабет под неговия контрол.
Сесил се поколеба:
— Всъщност биха могли.
— Можете да кажете на трима души, под най-строга тайна, че тя обмисля да се омъжи за него — посъветва го Дъдли. — Това е най-сигурният начин да се уверим, че всички ще го научат. Предложете той да дойде за сватбата и да изготви ново споразумение за църквата в Англия. Той харесваше Елизабет преди, а Господ е свидетел, че тя доста го насърчаваше. Всички мислеха, че те ще се оженят веднага щом сестра й изстине в гроба. Можете да кажете, че са почти сгодени. Тя присъстваше на литургията почти всеки ден през последните пет години: те всички знаят това много добре. Тя е сговорчива, когато се налага да бъде такава. Напомнете им за това.
— Искате да използвам старите скандали, свързани с принцесата, като прикритие за нейната политика? — запита саркастично Сесил. — Да я посрамя като жена, която си е лягала със собствения си зет, докато сестра й е лежала на смъртно легло?
— Елизабет? Срам? — Дъдли се изсмя в лицето на Сесил. — Тя не е изпитвала неудобството на срама още от момичешките си години. Тогава научи, че можеш да преодолееш срама, ако запазваш самообладание и не признаваш нищо. Похотта също не я безпокои. Нейните „скандали“, както ги наричате — като изключим онзи с Томас Сиймор, който излезе от контрол — никога не са случайни. Откакто лудориите й със Сиймор го отведоха до ешафода, тя си е научила урока. Сега тя ръководи желанията си, не се оставя те да я тласкат. Тя не е глупачка, знаете ли. Досега оцеля. Трябва да се учим от нея, да се учим да използваме всичко, което имаме: точно както тя е правила винаги. Възможният й брак е най-голямото ни оръжие. Разбира се, че трябва да го използваме. Какво мислите, че правеше тя през цялото време, докато флиртуваше с Филип Испански? Господ е свидетел, че не е била тласкана от желание. Тя разиграваше единствената карта, която имаше.