— Ето ви и вас! — извика тя. — И тъкмо навреме! Сигурно сте пътували добре.
— Леко беше — каза Лизи, когато Ейми не отвърна, а просто продължи да седи върху коня си. — Но се страхувам, че лейди Дъдли е много уморена.
— Така ли е, ваша светлост? — попита загрижено госпожа Фостър.
Ейми повдигна воала от шапката си.
— О! Наистина изглеждате бледа. Слезте и ще си починете — каза госпожа Фостър.
Един коняр пристъпи напред и Ейми се смъкна несръчно по хълбока на коня. Госпожа Фостър я хвана за ръка и я въведе в просторната зала, където в голямото каменно огнище гореше огън.
— Ще изпиете ли чаша ейл? — попита тя загрижено.
— Благодаря ви — каза Ейми.
Госпожа Фостър я накара да седне в голям дървен стол край огнището и прати един паж да изтича за ейл и чаши. Лизи Одингсел влезе в стаята и седна до Ейми.
— Е, ето ви тук! — отбеляза госпожа Фостър. Тя съзнаваше в какво трудно положение се намира. Едва ли можеше да попита за вести от двора, когато единствената новина бе, че поведението на кралицата с мъжа на тази бледа млада жена ставаше все по-дръзко с всеки изминал ден. Сега цялата страна знаеше, че Робърт Дъдли се държи като бъдещ крал, а Елизабет не забелязваше никой друг, заслепена от тъмнокосия началник на своята конница.
— Времето изглежда много ясно и хубаво — каза госпожа Фостър, по липса на друга тема.
— Всъщност, да. Горещо е — съгласи се Лизи. — Но зърното в нивите изглежда много добре.
— О, не знам нищичко за това — каза бързо госпожа Фостър, изтъквайки положението си на съпруга на заможен арендатор на красива къща. — Нали знаете, нищичко не разбирам от земеделие.
— Реколтата би трябвало да е много добра — отбеляза Ейми. — И предполагам, че всички ще бъдем доволни, че ще има какво да ядем.
— Всъщност, да.
Пристигането на пажа наруши смутеното мълчание.
— Госпожа Оуен също е отседнала при нас — каза им госпожа Фостър. — Тя е майка на нашия наемодател, господин Уилям Оуен. Мисля, че съпругът ви… — тя млъкна смутено насред изречението. — Мисля, че господин Уилям Оуен е добре известен в двора — каза тя неловко. — Може би го познавате, лейди Дъдли?
— Съпругът ми го познава добре — каза Ейми, без да се смути. — И знам, че има високо мнение за него.
— Е, майка му ни оказва честта да ни гостува от доста време — продължи госпожа Фостър, съвземайки се. — Ще се срещнете с нея на вечеря, а господин Фостър също ще се прибере за вечеря. Днес замина да се види с някои наши съседи. И ми каза да се погрижа особено добре за вас двете.
— Колко мило — каза Ейми с неопределен тон. — Мисля, че сега бих искала да си почина.
— Разбира се — госпожа Фостър стана. — Стаята ви е точно над главната част на къщата, с изглед към алеята.
Ейми се поколеба: беше се упътила към най-хубавата спалня в другия край на сградата.
— Позволете да ви покажа — каза госпожа Фостър и излезе първа от голямата зала, като я поведе през двойната арка, през настлания с каменни плочи килер за храни и напитки, към витото каменно стълбище.
— Ето тук, а госпожа Одингсел ще бъде съвсем наблизо — каза тя, като посочи към двете дървени врати.
— Изглежда толкова странно, че това е било манастир само преди петдесет години — каза Ейми, като спря за миг край една от дървените греди, върху която беше изобразен малък херувим от тъмно дърво, излъскан до светложълто от постоянното докосване. — Този малък ангел може би е помагал на някого да се моли.
— Благодаря на Бога, че бяхме освободени от паписткото суеверие — каза пламенно госпожа Фостър.
— Амин — каза бързо Лизи.
Ейми не каза нито дума; но докосна бузата на ангелчето, отвори тежката дървена врата на стаята си и влезе.
Те изчакаха, докато вратата се затвори зад нея.
— Толкова е бледа. Болна ли е? — запита настоятелно госпожа Фостър.
Обърнаха се и влязоха в стаята на Лизи Одингсел.
— Много е уморена — каза Лизи. — И почти не се храни. Оплаква се от болка в гърдите, но казва, че това се дължи на сломеното й сърце. Тя приема много зле всичко това.
— Чух, че имала тумор на гърдата?
— Изпитва постоянна болка, но няма израстък. Това е поредният лондонски слух, като всички останали.
Госпожа Фостър присви устни и поклати глава при мисълта за лондонските слухове, които ставаха все по-разюздани и по-подробни с всеки изминал ден.