— Така го наричат — повтори момчето с изразително намигване, тъй като подобно на всички останали и то беше чувало слуховете.
Д-р Бейли бавно върна шапката си върху дървената поставка.
— Боя се, че не мога да дойда — каза той. Смъкна наметалото от рамото си и го преметна на високата облегалка на пейката. — Мисля, че всъщност не смея да дойда.
— Не се говори, че е чума, нито пък потната болест, сър — каза момчето. — Тя е единствената болна в къщата, а и в Абингдън няма чума, доколкото знам.
— Не, момче, не — каза замислено докторът. — Има по-опасни неща от чумата. Мисля, че не бива да се замесвам.
— Казаха, че изпитва болка — продължи момчето. — Една от къщните слугини каза, че тя плаче: чула я през вратата. Каза, че я чула как моли Бог да я освободи.
— Не смея — каза му искрено докторът. — Не смея да я преглеждам. Не бих могъл да й предпиша лекарство, дори ако знаех какво не е наред с нея.
— Защо не? Ако госпожата е болна?
— Защото ако тя умре, ще помислят, че е била отровена, и ще ме обвинят, че съм го сторил аз — каза лекарят рязко.
— А ако в отчаянието си вече е взела отрова и тя си проправя път в тялото й, тогава ще припишат вината на лекарството, което й дам. Ако тя умре, ще припишат на мен вината и може би ще трябва да се изправя на съд за убийството й. А ако някой вече я е отровил, или някой се радва на вестта, че е болна, тогава няма да ми благодарят, че съм я спасил.
Момчето зяпна.
— Изпратиха ме да ви доведа да й помогнете. Какво да кажа на госпожа Фостър?
Докторът отпусна длан на рамото на момчето.
— Кажи им, че би ми струвало по-скъпо от разрешителното ми да се замесвам в такъв случай — каза той. — Възможно е тя вече да взема лекарство и то да й е предписано от по-важен човек от мен.
Момчето се намръщи, опитвайки се да схване какво искаше да каже лекарят.
— Не разбирам — каза то.
— Искам да кажа, че ако съпругът й се опитва да я отрови, то аз не смея да се меся — каза докторът направо. — А ако е смъртно болна, тогава се съмнявам, че той ще ми благодари, че съм я спасил.
Елизабет беше в обятията на Робърт, той покриваше лицето и раменете й с целувки, ближеше шията й, омаломощавайки я, докато тя едновременно се смееше и го отблъскваше, и го притегляше обратно.
— Тихо, тихо, някой ще чуе — каза тя.
— Именно ти вдигаш всичкия този шум с виковете си.
— Тиха съм като мишка. Не викам — възрази тя.
— Не още, но ще започнеш — обеща той, при което тя отново се разсмя и затули устата си с длан.
— Ти си луд!
— Луд съм от любов — съгласи се той. — И обичам да печеля. Знаеш ли колко отмъкнах от Де Куадра?
— Обзалагал си се с испанския посланик?
— Само на сигурно.
— Колко?
— Петстотин крони — каза тържествуващо той. — А знаеш ли какво казах?
— Какво?
— Казах, че може да ми плати в испанско злато.
Тя се опита да се засмее, но той веднага видя нервността, която се мярна за миг в очите й.
— Ах, Елизабет, не разваляй всичко, много лесно е да се справим с испанския посланик. Аз го разбирам, и той ме разбира. Това беше само шега, той се засмя, и аз също. Мога да се справям с държавните дела, Бог е свидетел, че съм роден и възпитан да се занимавам с тях.
— Аз съм родена да бъда кралица — бързо му заяви тя.
— Никой не го отрича — каза той. — Най-малко пък аз. Защото съм роден да бъда твой любим, твой съпруг и твой крал.
Тя се поколеба.
— Робърт, дори ако обявим годежа си, ти няма да получиш кралска титла.
— Дори ако?
Тя пламна и се изчерви.
— Искам да кажа: когато.
— Когато обявим годежа си, аз ще бъда твой съпруг и крал на Англия — каза той простичко. — Как иначе би ме нарекла?
Елизабет беше зашеметена и млъкна, но веднага се опита да се справи с него.
— Виж, Робърт — каза тя меко. — Едва ли би искал да бъдеш крал. Филип Испански винаги е бил известен само като принц консорт. Не като крал.
— Филип Испански имаше други титли — каза той. — Беше император в земите си. За него нямаше значение какъв е в Англия, него почти го нямаше тук. Нима би искала да седя на по-ниско място, и да се храня от сребърни съдове, когато ти се храниш от златни, както правеше Филип при Мери? Нима би искала да ме унижаваш така пред други хора? През всеки ден от живота ми?