Выбрать главу

Възцари се мълчание.

— А най-лошото — каза печално Дъдли — е че никога не мога да й кажа, че съжалявам, задето я наскърбих толкова тежко. Вечно мислех за себе си, вечно мислех за кралицата, преследвах собствената си проклета амбиция и не мислех какво причинявам на Ейми. Да ми прости Господ, отблъсквах далече от себе си мисълта за нея, а сега тя прие думите ми за чиста монета, и си отиде от мен, и никога повече няма да я видя, и никога няма да я докосна, и никога няма да видя усмивката й. Казах й, че вече не я искам, и сега вече я нямам.

— Ще ви оставя — каза Сесил тихо. — Не дойдох да се натрапвам на скръбта ви, а само да ви кажа, че имате поне един приятел в целия свят.

Дъдли вдигна глава и протегна ръка към Сесил.

По-възрастният мъж я стисна силно.

— Кураж — каза той.

— Не мога да ви опиша колко съм ви благодарен, че дойдохте — каза Робърт. — Ще ме споменете ли пред кралицата? Убедете я да ми позволи да се върна в двора веднага щом присъдата стане известна. Бог е свидетел, че известно време няма да се впускам в танци, но тук съм много самотен, Сесил. Това е не само траур, а и изгнание.

— Ще говоря с нея за вас — увери го Сесил. — И ще се моля за вас, и за душата на Ейми. Знаете ли, спомням си я в сватбения й ден, тя просто сияеше от щастие: толкова много ви обичаше, смяташе ви за най-прекрасния човек на света.

Дъдли кимна.

— Да ми прости Господ, задето я накарах да разбере, че нещата стоят различно.

„Замъкът Уиндзор,

Меморандум до кралицата,

Събота, 14 септември 1560 г.

1. Съставът от съдебни заседатели издаде заключение, че смъртта на Ейми Дъдли е нещастен случай, и следователно сър Робърт може да се върне към обичайните си задължения в двора, ако желаете.

2. Името на този човек винаги ще е обвързан със скандала около смъртта на съпругата му: той знае това, а всички ние също. Вие не трябва никога, било с дума или постъпка, да му показвате, че този позор може някога да бъде превъзмогнат.

3. Следователно ще бъдете в безопасност относно всякакви предложения за брак от него. Ако трябва да продължите любовната си връзка, то трябва да е изключително дискретно. Сега вече той ще разбере това.

4. Въпросът за женитбата Ви трябва да бъде спешно обсъден: без син и наследник усилията ни продължават да бъдат безполезни.

5. Утре ще Ви представя ново предложение от ерцхерцога, което, мисля, ще бъде от голяма полза за нас. Сър Робърт не може да се противопостави на такъв брак сега.“

Томас Блаунт, пратеникът на Дъдли, стоеше в дъното на църквата „Света Дева Мария“ в Оксфорд и гледаше как знамето на Дъдли с боздугана и мечката минава покрай него в бавен марш, последвано от красивия, обвит в черен креп ковчег, в който беше всичко, останало от малката Ейми Робсарт.

Всичко беше направено точно както му беше редът. Присъстваше представител на кралицата, а сър Робърт не беше там, както бе обичаят. Полубратята на Ейми и семейство Фостър бяха там, за да отдадат на лейди Дъдли в смъртта цялото уважение, което й беше липсвало през последните дни на живота й. Лизи Одингсел не присъстваше: беше се върнала в къщата на брат си, изпълнена с такъв гняв и скръб, че не желаеше да говори с никого за приятелката си, освен, за да каже веднъж: „Той не беше мъж за нея“, което Алис Хайд веднага ликуващо прие като доказателство за убийство, и на което Уилям гледаше като на правдиво описание на един брак, който бе обречен от начало до край.

Томас Блаунт изчака да види как положиха тялото в земята и натрупаха отгоре пръстта. Той беше педантичен човек и работеше за строг господар. После се върна в Къмнър Плейс.

Камериерката на Ейми, госпожа Пирто, му беше приготвила всичко, както бе наредил. Ковчежето с бижутата на Ейми, заключено заедно с ключа. Най-хубавите рокли на Ейми, спретнато сгънати и с увити в тях торбички със стръкове лавандула, чаршафите от леглото й, мебелите, които я придружаваха, където и да отидеше, кутията с личните й вещи: ръкоделието й, броеницата й, кесията, ръкавиците й, малката й сбирка от восъчни печати, изрязани от писмата, които Робърт й беше изпращал през единайсетте години на брака им, и всичките му писма, протрити от постоянно препрочитане, завързани с панделка и подредени по дати.