— Лейди Джейн не беше истинската наследница — изтъкна Сесил пред девера на лейди Джейн, без да си мери думите. — А короната бе насила положена върху главата й от един предател, също обезглавен за държавна измяна. Всъщност — вашият баща.
Погледът на Дъдли не трепна.
— Той плати цената за това предателство — каза той простичко. — А аз платих за участието си в него. Платих докрай. В нейния двор няма нито един човек, на когото да не се е налагало да разхлаби яката си в очакване на секирата и да промени убежденията си един или два пъти през последните години. Предполагам, дори вие, сър, макар че вие се опазихте от позора и изпадането в немилост, които застигнаха нас.
Сесил, чиито ръце бяха по-чисти, отколкото на повечето хора, остави репликата без коментар.
— Може би. Но има едно нещо, което е редно да ви кажа.
Дъдли зачака. Сесил се наведе към него и заговори с нисък глас:
— Няма пари за това — каза той печално. — Хазната е почти празна. Кралица Мери и нейният съпруг, испанецът, обезкървиха Англия. Не можем да платим за живи картини и за фонтани, от които тече вино, и за златен брокат, който да обвием около арките. В хазната няма злато, едва ще се съберат достатъчно сребърни съдове за едно пиршество.
— Толкова ли е зле?
Сесил кимна.
— По-лошо.
— Тогава ще трябва да вземем назаем — заяви важно Робърт. — Защото искам тя да бъде коронясана сред великолепие. Не заради суетата ми — която, знам, не е малка, — нито заради нейната, а ще откриете, че и тя също не е срамежлива теменужка: а защото това я поставя по-убедително на престола дори от една готова за действие армия. Ще видите. Тя ще спечели сърцата им. Но трябва да излезе от Тауър, възседнала великолепен бял кон, със стелещи се по раменете коси, и трябва да изглежда като кралица до последната частица на съществото си.
Сесил се готвеше да възрази, но Робърт продължи:
— Трябва да има хора, които я приветстват с викове, трябва да има живи картини, провъзгласяващи я за истинската и единствена наследница: картини за хората, които не могат да прочетат вашите прокламации, които не познават закона. Тя трябва да бъде заобиколена от красив двор и ликуваща, благоденстваща тълпа. Именно така ще я направим наистина кралица: сега, и до края на живота й.
Сесил беше поразен от ясните виждания на младия човек.
— Наистина ли вярвате, че това й осигурява по-голяма безопасност?
— Тя може сама да си осигури безопасност — каза сериозно Робърт. — Дайте й сцена, и тя ще се постарае всички да гледат само нея. Тази коронация й дава платформа, която ще я издигне много над всички останали в Англия — над нейните братовчеди и съперници за наследяването на трона, над всички. Това й дарява сърцата и душите на нейните поданици. Трябва да намерите парите, за да мога да й построя нужната сцена, а тя ще направи останалото. Тя ще изпълни ролята на кралица.
Сесил се обърна към прозореца и погледна навън към неприветливите сега, през зимата, градини на двореца Уайтхол. Робърт се приближи, оглеждайки профила на по-възрастния мъж. Сесил наближаваше четирийсет: глава на семейство, таен протестант през годините от управлението на католичката Мери Тюдор; мъж, който хранеше две страсти: към съпругата си и към придобиването на нови земи. Беше служил на младия крал протестант, беше отказал да бъде част от заговора за короноването на Джейн Грей, а после беше неотклонно и дискретно предан на принцеса Елизабет, приемайки недостойната за високото му положение работа на оценител на поземлени имоти, за да може да опази добросъвестно малките й имения и да има извинение да я вижда често. Именно съветите на Сесил я бяха опазили да не изпадне в беда през годините на заговорничество и бунта срещу сестра й Мери. Пак съветите на Сесил щяха да я задържат стабилно на този нов трон. Робърт Дъдли можеше и да не го харесва — всъщност, той никога нямаше да харесва никой съперник — но знаеше, че този човек ще взема решенията от името на младата кралица.
— И така? — каза той накрая.
Сесил кимна.
— Ще съберем парите отнякъде — каза той. — Ще трябва да вземем заеми. Но за бога, заради нея, гледайте да излезе колкото е възможно по-евтино.