Елизабет се обърна към Сесил.
— Прав е — призна неохотно той. — Точно това мисли и сър Томас Грешам.
— Лошата валута обезсилва добрата — заяви сър Робърт.
Имаше нещо в интонацията му, което привлече вниманието на Сесил.
— Не знаех, че сте изучавали търговски въпроси — отбеляза той любезно.
Единствен Сесил забеляза бързо прикритото развеселено изражение на лицето на по-младия мъж.
Но единствено Сесил го очакваше.
— Един добър служител на кралицата трябва да взема под внимание всичките й нужди — каза сър Робърт спокойно.
„Мили боже, той е прихванал писмата на Грешам до мен“, отбеляза Сесил. За миг беше толкова удивен от безочието на по-младия мъж — да шпионира главния шпионин на кралицата — че едва можеше да говори. „Трябва да се е добрал до пратеника, да е преписал писмото и да го е запечатал отново. Но как? И на кой етап от пътуването на писмото от Антверпен? И ако може да се добере до писмата на Грешам до мен, какви други сведения има за моите?“
— Обикновеният метал обезсилва златото? — повтори кралицата.
Робърт Дъдли се обърна към нея.
— Във валутата, както и в живота — каза той тихо, сякаш за да го чуе само тя. — По-дребните радости, по-плебейските удоволствия отнемат от времето на един мъж или една жена, и поставят изисквания. По-изтънчените неща — истинската любов или духовният живот, който един мъж споделя със своя Бог — това са нещата, които се обезсилват и омаловажават от всекидневните грижи. Не мислите ли, че това е вярно?
За миг тя изглеждаше напълно омаяна.
— Така е — каза тя. — Винаги е по-трудно да намериш време за истински ценните преживявания, винаги има по-обикновени неща за вършене.
— За да бъдете изключителна кралица, трябва да избирате — каза той тихо. — Трябва да избирате най-доброто, всеки ден, безкомпромисно, без да слушате съветниците си, направлявана единствено от собственото си вярно сърце и най-висша амбиция.
Тя ахна леко и го погледна, сякаш той можеше да разбули тайните на вселената, сякаш той бе като възпитателя си, Джон Дий, и можеше да разговаря с ангели и да предрича бъдещето.
— Искам да избера най-доброто — каза тя.
Робърт се усмихна.
— Знам, че искате. Това е едно от многото общи неща между нас. И двамата искаме само най-доброто. А сега имаме шанс да го постигнем.
— Валидна валута? — прошепна тя.
— Надеждна валута и истинска любов.
С усилие, тя откъсна очи от него.
— Какво мислите, Спирит?
— Проблемите със сеченето на монети са добре известни — каза Сесил обезкуражаващо. — Всеки търговец в Лондон би ви казал същото. Но средството за подобряване на положението не е толкова неизменно сигурно. Мисля, всички сме съгласни, че монета от една лира вече не струва един паунд в злато, но начинът да възстановим тази стойност ще е труден. Не може да се каже, че имаме излишно злато, за да сечем нови монети.
— Изготвил ли сте план как да вдигнете цената на валутата? — обърна се с настоятелен въпрос Дъдли към държавния секретар.
— Обмислях това заедно със съветниците на кралицата — каза сухо Сесил. — Мъже, които мислят върху този проблем от много години.
Дъдли му отправи неустоимата си широка усмивка.
— Тогава по-добре им кажете да побързат — препоръча той бодро.
— Изготвям план.
— Е, докато вие правите това, ние ще се разходим в градината — предложи Дъдли, умишлено правейки се, че не го е разбрал.
— Не мога да го изготвя сега! — възкликна Сесил. — Ще са нужни седмици, за да се направи подходящ план.
Но кралицата вече беше на крака: Дъдли й беше предложил ръката си, и двамата изтичаха от приемната с бързината на ученици, бягащи от училище. Сесил се обърна към придворните дами на Елизабет, които забързано правеха реверанси.
— Вървете с кралицата — каза той.
— Тя иска ли да я съпроводим? — запита една от дамите.
Сесил кимна.
— Придружете ги, и вземете шала й, днес е студено.
В градината Дъдли продължи да държи ръката на кралицата, и я пъхна под лакътя си.
— Мога да вървя и сама, знаете — каза тя наперено.
— Знам — каза той. — Но обичам да държа ръката ви, обичам да вървя до вас. Ще позволите ли?
Тя не каза нито „да“, нито „не“, но не отдръпна дланта си от ръката му. Както бе типично за нея, Елизабет винаги правеше една стъпка напред, а сетне — една назад. Веднага щом му позволи да задържи топлата й малка длан върху ръката си, тя реши да повдигне въпроса за съпругата му.