— Защото вечно дели постеля с дебелите бюргерски съпруги. Похотлив е като маймуна! — Катерина засия, когато чу неустоимия кикот на братовчедка си. — Със сигурност трябва да можете да се справите по-добре, отколкото да се задоволявате с огризките на сестра си! Не сте такава стара мома, че да се налага да се задоволявате със студено месо, с нечий бивш съпруг. Има по-добри възможности за избор.
— О! И ти кого би искала да приема? — попита Елизабет.
— Граф Аран — каза бързо Катерина. — Той е млад, протестант е, красив е, изключително обаятелен е — срещнах го за кратко и веднага се влюбих в него — и когато наследи престола, ще обедините Англия и Шотландия в едно кралство.
— Само ако Мари дьо Гиз ни направи услугата да падне мъртва, последвана от дъщеря си — изтъкна Елизабет. — А Мари дьо Гиз е в добро здраве и дъщеря й е по-млада от мен.
— И по-странни неща са се случвали, за да способстват да се изпълни Божията воля — каза уверено Катерина. — А ако регентката Мари остане жива, защо да не може един прекрасен протестантски наследник да я измести от трона й?
Елизабет се намръщи и хвърли поглед из стаята, за да види кой ги слуша.
— Достатъчно, Катерина, сватосването не ти приляга.
— Въпросът е както за сватосването, така и за безопасността на нашата нация и на вярата ни — каза Катерина, без да се разкайва за думите си. — Вие имате шанса да подсигурите Шотландия за сина си и да я спасите от Антихриста на папството, като се омъжите за красив млад мъж. На мен това ми звучи така, сякаш няма никакво решение за вземане. Кой не би искал граф Аран, който се сражава на страната на шотландските лордове за Божието царство на земята, и би донесъл на бъдещата си съпруга кралство Шотландия?
Катерина Нолис може и да беше сигурна в предпочитанието си към младия граф Аран, но в края на февруари в двора на Елизабет се появи друг кандидат за ръката й: австрийският посланик, граф Фон Хелфенщайн, представи кандидатурата на Хабсбургските ерцхерцози — Карл и Фердинанд.
— Вие сте като цвете, нападнато от пеперуди — усмихна се Робърт Дъдли, докато се разхождаха в студените градини на двореца Уайтхол, а двама от новите стражи на Елизабет ги следваха на дискретно разстояние.
— Наистина, сигурна съм, защото не правя нищо, за да ги привличам.
— Нищо ли? — попита я той, повдигнал едната си тъмна вежда.
Тя поспря за миг да надзърне към него изпод периферията на шапката си.
— Не предизвиквам внимание — заяви тя.
— Не и с начина, по който вървите?
— Определено, просто отивам от едно място на друго.
— Начинът, по който танцувате?
— Танцувам по италианската мода, както правят повечето дами.
— О, Елизабет!
— Не може да ме наричате Елизабет.
— Е, вие пък не може да ме лъжете.
— Що за правило е това?
— Правило, което е за ваше добро. Сега, да се върнем на въпроса. Привличате ухажори с начина, по който говорите.
— Длъжна съм да бъда любезна към дипломатите, които ме посещават.
— Вие сте нещо повече от любезна, вие сте…
— Каква? — каза тя, с глас, в който се долавяше сподавен кикот.
— Обещаваща.
— Ах, аз не обещавам нищо! — възкликна тя веднага. — Никога не обещавам.
— Именно — каза той. — Точно в това е хитростта ви. Тонът ви е обещаващ, но не обещавате нищо.
Тя се разсмя на глас, щастлива.
— Вярно е — призна. — Но, за да съм честна, скъпи Робин, аз трябва да играя тази игра, не става въпрос само за собственото ми удоволствие.
— Никога не бихте се омъжили за французин в името на безопасността на Англия?
— Никога не бих отхвърлила такъв — каза тя. — Всеки мой кандидат е съюзник за Англия. Това е повече като игра на шах, отколкото като ухажване.
— И никой мъж ли не кара сърцето ви да бие малко по-бързо? — попита той, във внезапен прилив на интимност.
Елизабет вдигна очи към него: погледът й беше прям, изражението й — лишено от кокетство, напълно честно.
— Нито един — каза тя простичко.
За миг той беше напълно потресен.
Тя се засмя тържествуващо.
— Хванах ви! — Тя посочи към него. — Ах, вие, суетно псе такова! А си мислехте, че вие сте ме хванали натясно!
Той улови ръката й и я поднесе към устните си.
— Мисля, че никога няма да ви хвана — каза. — Но ще бъда щастлив, ако прекарам живота си, опитвайки се да го направя.