Жени се тълпяха на кея да се сбогуват със съпрузите и любимите си, двуколки и оръдия, несигурно овързани от две страни, биваха изтегляни и качвани на малките кораби, коне се дърпаха и отстъпваха назад по дъсчените мостчета, докато ругаещи слуги ги бутаха отзад, а конярите ги дърпаха, застанали пред тях. Когато Робърт излезе от вратата на хана, отнякъде се яви по-младият му брат и го хвана за ръка.
— Хенри! Добра среща! — извика Робърт, като притисна деветнайсетгодишния младеж в силна мечешка прегръдка. — Чудех се как изобщо ще се открием. Очаквах те тук снощи.
— Забавиха ме. Амброуз отказа да ме пусне да тръгна, докато не се погрижи да сменят подковите на коня ми. Знаеш го какъв е. Изведнъж се превърна в изключително властен по-голям брат и трябваше да се закълна, че ще се пазя, и че ще пазя и теб от опасности.
Робърт се засмя.
— Пожелавам ти успех.
— Пристигнах тук тази сутрин, и те търсих навсякъде. — Хенри отстъпи назад и огледа внимателно смутната красота на по-големия си брат. Все още само на двайсет и три, той беше поразително красив, но страданието беше заличило от него блясъка на разглезен младеж. Сега той беше слаб и стегнат, имаше вид на човек, с когото трябва да се съобразяваш. Усмихна се широко на Хенри и суровостта в изражението му се стопи в топлотата на изпълнената му с обич усмивка.
— Мили боже! Радвам се да те видя, момче! Какво приключение ни чака!
— Дворът пристигна вече — каза му Хенри. — Крал Филип е на борда на кораба си, и кралицата е тук, а също и принцесата.
— Елизабет? Тук ли е тя? Ти говори ли с нея?
— На новия кораб са, „Филип и Мери“ — каза Хенри. — Кралицата ми се стори много нацупена.
Дъдли се засмя:
— Значи Елизабет е весела?
— Опиянена от щастие заради скръбта на сестра си — отвърна бодро Хенри. — Вярно ли е… нали знаеш… че е любовница на крал Филип?
— Не и тя — каза Дъдли с увереността на другар в игрите от детството. — Но ще го кара да танцува по нейната свирка, защото той гарантира безопасността й. Половината Частен съвет би я осъдил на обезглавяване още утре, ако не беше благоволението на краля. Тя не е вехнеща от любов глупачка. Ще го използва, но няма да се остави той да си послужи с нея. Тя е страхотно момиче. Много бих искал да я видим, ако успеем.
— Тя винаги е хранила нежни чувства към теб — ухили се Хенри. — Нима ще затъмниш самия крал?
— Не и докато не мога да й предложа нищо — каза Робърт. — Тя е пресметлива девойка, Бог да я благослови. Готови ли са да ни натоварят?
— Конят ми вече е на борда — каза Хенри. — Идвах за твоя.
— Ще сляза да го заведа долу заедно с теб — каза Робърт. Двамата мъже минаха под каменната арка към задния край на хана, където беше вързан конят.
— Кога я видя за последно? Принцесата? — обърна се Хенри към брат си.
— Когато бях в целия си блясък, а тя — в своя — каза печално Робърт. — Трябва да е било последната Коледа в двора. Когато крал Едуард вече отпадаше, а татко беше крал във всяко отношение, освен по име. Тя беше протестантската принцеса и любимата сестра. Бяхме еднакви като близнаци в насладата си от триумфа, а Мери не се виждаше никаква. Помниш ли?
Хенри се намръщи:
— Смътно. Знаеш, че никога не съм се ориентирал добре кой кога и с чие благоволение се ползва.
— Щеше да се научиш — каза сухо Робърт. — В семейство, каквото беше нашето тогава, щеше да ти се наложи.
— Спомням си, че тя беше затворена за предателство в Тауър, докато ние бяхме още там — припомни си Хенри.
— Зарадвах се, когато научих, че е свободна — каза Робърт. — Елизабет винаги е имала дяволски късмет.
Едрият черен кон изцвили при вида на Робърт, а Робърт пристъпи напред и погали гладката му муцуна:
— Хайде, идвай тогава, красавецо мой — каза той тихо. — Хайде, Първа Стъпка.