— Но каквито и планове да правиш за семейството ни, не можеш да се надяваш да се ожениш за кралицата — каза тя, с много нисък глас. — Знаеш, че не можеш. Налице е Ейми… а и самата кралица не би го направила.
— Няма смисъл да бъдеш фаворитът, освен ако не се издигнеш до положението на първи човек в страната — каза Робърт. — Независимо от титлата, която получаваш.
Точно толкова внезапно, колкото беше пристигнала в къщата на семейство Удс, в средата на март Ейми им каза, че трябва да ги напусне.
— Толкова съжалявам, че заминаваш — каза топло госпожа Удс. — Надявах се, че ще бъдеш тук достатъчно дълго, за да посрещнем заедно началото на май.
Ейми беше разсеяна поради щастието, което я бе обзело.
— Ще дойда и някоя друга година, ако мога — каза тя бързо. — Но сър Робърт току-що ме повика да се срещна с него в Камбъруел. Братовчедите на майка ми, семейство Скот, имат къща там. И, разбира се, трябва да замина веднага.
Госпожа Удс ахна:
— За Камбъруел? Да не би той да смята да отидете в Лондон? Ще те заведе ли в двора? Ще видиш ли кралицата?
— Не знам — каза Ейми, като се смееше от удоволствие. — Мисля, че може би иска да купи за нас къща в Лондон, за да може да кани на гости приятелите си. По-рано неговото семейство притежаваше Сайън Хаус, може би тя ще му я даде отново.
Госпожа Удс притисна ръце към бузите си:
— Този огромен дворец! Ейми! С какво величие се сдобива той. Колко важна ще станеш. Не трябва да ни забравяш. Пиши ми и ми разкажи всичко, когато отидеш в двора.
— Ще го направя! Ще ви пиша и ще ви разказвам всичко! Какви дрехи носи кралицата, и кой е с нея, и всичко.
— Може би тя ще те вземе за своя придворна дама — каза госпожа Удс: пред погледа й се разкриваха видения за важното положение на Ейми. — Сестра му е в двора, на служба при нея, нали?
Ейми веднага поклати глава.
— О, не! Не бих могла да го направя. Той не би го поискал от мен. Знае, че не мога да понасям дворцовия живот. Но ако разполагахме с Фличъм Хол за цялото лято, бих могла да живея с него в Лондон през зимата.
— Определено мисля, че би могла! — изкикоти се госпожа Удс. — Но как стои въпросът с роклите ти? Имаш ли всичко, което ти е нужно? Мога ли да ти дам нещо назаем? Знам, че вероятно съм ужасно демодирана…
— Ще си поръчам всичко ново в Лондон — заяви Ейми със сдържана радост. — На милорд винаги му харесваше да харча малко състояние за дрехи, когато той беше на върха на славата си. А ако видя някакъв плат, от който може да стане хубав плащ за езда за вас като този, който имам, непременно ще ви го изпратя.
— О, моля те, направи го — каза госпожа Удс, и в ума й изплуваха видения как благодарение на приятелството им Ейми я представя в бляскавото дворцово обкръжение. — А аз ще ти изпратя ягоди, веднага щом узреят. Обещавам.
Госпожа Одингсел подаде глава покрай вратата: вече беше облякла пътното си наметало, с вдигната качулка, за да се предпази от студения утринен въздух.
— Милейди? — запита тя. — Конете чакат.
Госпожа Удс нададе лек вик:
— Какво бързане!
Но Ейми вече беше почти излязла през вратата.
— Не мога да отлагам — милорд ме вика. Ако съм забравила нещо, ще изпратя човек да го вземе.
Госпожа Удс я изпрати навън до чакащите коне.
— И непременно ела пак — каза тя. — Може би ще мога да те посетя в Лондон. Може би ще те посетя в новата ти лондонска къща.
Чакащият коняр повдигна Ейми, качи я на седлото и тя хвана юздите. Наведе се и се усмихна лъчезарно на госпожа Удс.
— Благодаря ви — каза тя. — Прекарах тук толкова весело. А когато милорд и аз се настаним в новата си къща, ще дойдете да ми погостувате.
Сесил написа на Елизабет една от паметните си бележки, собственоръчно, само за нейните очи.
„Дворецът Уайтхол
На двайсет и четвъртия ден на март
Относно постоянната Ви кореспонденция с Филип Испански.
1. Филип Испански е предан на вярата си католик и ще очаква съпругата му да следва неговото вероизповедание. Ако Ви казва нещо в различен смисъл, той лъже.
2. Той може да ни защити от Франция в настоящото опасно положение с Шотландия, но освен това ще ни въвлече във война с Франция при продиктувани от него условия и в услуга на собствената му кауза. Напомням Ви, че нямаше да атакуват Кале, ако не беше той. И той няма да ни помогне да го спечелим обратно.