— Да, добри новини са.
Помисли си, че човекът, който би могъл да понесе да съобщи на тази приличаща на дете жена, че нещо не е наред, трябваше да е наистина коравосърдечен — особено когато вече й беше донесъл толкова много печал.
Тя плесна с ръце:
— Купил си Фличъм Хол! Не смеех да се надявам, че ще го сториш! Знаех си! Сигурна бях!
Думите й го отклоняваха от набелязаната посока.
— Фличъм? Не. Изпратих Боус да го погледне и да каже на собственика, че не се интересуваме.
— Не се интересуваме? Но аз казах на лейди Робсарт да съобщи на собственика, че ще го вземем.
— Невъзможно е, Ейми. Мислех, че съм ти казал, преди да замина от Чичестър, когато най-напред го спомена?
— Не, никога. Аз мислех, че ти харесва! Винаги си казвал, че го харесваш. Каза на татко…
— Не. Както и да е, не става въпрос за Фличъм. Искам да ти кажа…
— Но какво е казал господин Боус на господин Саймс? Бях му обещала, че почти със сигурност ще го вземем.
Той осъзна, че трябваше да й отговори, преди тя да може да го изслуша.
— Боус каза на господин Саймс, че в крайна сметка не искаме Фличъм. Той не се разстрои, прояви разбиране.
— Но аз не разбирам! — каза тя жално. — Не разбирам. Мислех, че искаш да направиш Фличъм наш дом. Мислех, че го обичаш, както го обичам аз. И е толкова близо до Сайдърстоун, и до цялото ми семейство, и татко винаги го е харесвал…
— Не — той взе ръцете й в своите и видя как примесеното й с обида възмущение се разпръсва веднага под неговото докосване. Погали нежно дланите й с върховете на пръстите си. — Сега, Ейми, трябва да разбереш. Фличъм Хол не е достатъчно близо до Лондон. Изобщо няма да те виждам, ако се погребеш в Норфолк. И никога няма да можем да го превърнем в достатъчно просторно място за посетителите, които ще имаме.
— Не искам да живея близо до Лондон — настоя тя упорито. — Татко винаги казваше, че от Лондон не идва нищо друго, освен беди…
— Баща ти обичаше Норфолк и беше важен човек в собственото си графство — каза Робърт, овладявайки с усилие собственото си раздразнение. — Но аз и ти не сме баща ти. Аз не съм баща ти, Ейми, любов моя. Норфолк е твърде тесен за мен. Аз не го обичам така, както го е обичал баща ти. Искам да намериш за нас по-голяма къща, на някое по-централно място, близо до Оксфорд. Нали? Нали знаеш, най-скъпа моя, Англия не е само Норфолк.
Видя, че нежните му думи я бяха успокоили, и докато бе притихнала, успя да подхване останалото, което имаше да й казва.
— Но не това исках да ти кажа. Кралицата ще ми окаже голяма чест.
— Чест? О! Ще те удостои с място в Частния съвет?
— Е, има и други почести — каза той, като прикриваше раздразнението си, че все още нямаше политическо влияние.
— Нима ще те направи граф! — възкликна тя.
— Не, не това — поправи я той. — Това би било нелепо.
— Не виждам защо — каза тя веднага. — Не виждам защо ще е нелепо да си граф. Всички казват, че си неин фаворит.
Той спря смутено, питайки се коя ли точно клюка можеше да е достигнала до ушите й.
— Не съм неин фаворит — каза той. — Нейните фаворити са Уилям Сесил, когато става дума за съвети, и Катерина Нолис — за компания. Уверявам те, сестра ми и аз сме само двама сред многобройните й придворни.
— Но тя те направи началник на конницата — възрази основателно Ейми. — Не можеш да очакваш да повярвам, че не те харесва повече от всички други. Винаги си казвал, че те е харесвала, когато сте били заедно като деца.
— Тя държи да се полагат добри грижи за конете й — каза той припряно. — И разбира се, че ме харесва, ние сме стари приятели, но не това имах предвид… Аз…
— Сигурно много те харесва — продължаваше упорито тя. — Всички казват, че излиза с теб всеки ден. — Внимаваше в гласа й да не се долавя нотка на ревност. — Някой дори ми каза, че занемарявала кралските си дела заради ездата.
— Извеждам я на езда, да… но това ми е работата, не го правя по избор. Между нас няма нищо, никакви специални топли чувства.
— Надявам се да няма — каза тя остро. — Добре ще е тя да помни, че си женен мъж. Не че подобен факт някога я е възпирал в миналото. Всички казват, че тя…
— О, в името на всички светци, престани!
Тя ахна леко.
— Може и да не ти харесва, Робърт, но аз казвам само това, което говорят всички за нея.
Той си пое рязко дъх.