— Карат те да вършиш твърде много неща — каза тя гордо. Хвърли поглед към госпожа Скот и към госпожа Одингсел. — Не могат ли да се справят без теб? Не бива да стоварват толкова много задължения на плещите ти.
— Аз съм отговорник за кралските коне — каза той. — Мой дълг е да изпълнявам възложената ми задача.
— Не може ли Уилям Сесил да го свърши вместо теб? — попита Ейми наслуки. — Би могъл да му изпратиш бележка.
Дъдли щеше да се разсмее, ако не беше толкова раздразнен.
— Не — каза той. — Сесил си има собствена работа, а последното нещо, което искам, е да се меси в моята.
— Или тогава брат ти? Със сигурност можеш да му се довериш? И тогава можеш да останеш тук още една нощ.
Дъдли поклати глава.
— Съжалявам, че се налага да напусна всички ви — каза той, като включи и семейство Скот в очарователното си извинение. — И ако можех да остана, щях да го направя. Но се събудих през нощта, спомняйки си внезапно, че след церемонията за връчването на Ордена на Жартиерата ще има голям излет с баржи, а аз не съм се разпоредил за баржите. Трябва да се върна в двора и да се погрижа за всичко.
— О, ако става дума само да поръчаш няколко лодки, можеш да го направиш с писмо — успокои го Ейми. — А някой от пажовете може да го занесе веднага.
— Не — повтори той. — Трябва да бъда там. Трябва да се изберат лодките и да се определят гребците. Трябва да подготвя водна жива картина и да намеря лодка за музикантите, има много за вършене. Не става въпрос само за поръчването на лодките. Не мога да проумея как съм могъл да го забравя.
— Ако дойда и аз, може би ще успея да ти помогна.
Робърт се надигна от масата. Не можеше да понесе печалното й изражение.
— Как ми се иска да можеше! — каза той топло. — Но имам за теб друга работа, далеч по-важна задача. Не помниш ли? А ти обеща, че ще я поемеш заради мен, заради нас.
Усмивката се върна на лицето й:
— О, да!
— Искам това да стане възможно най-скоро. Сега ще те оставя, и можеш да разкажеш на нашите приятели всичко за това.
Той вече беше излязъл, преди тя да успее отново да го помоли да остане. Неговите хора в двора на конюшнята оседлаваха конете, готови за тръгване. Той ги огледа с опитно око. Дъдли беше прочут с това, че се грижеше придружителите му винаги да са спретнати като потеглящи на бой войници. Кимна, пое юздите на едрия си ловен кон и покрай конюшнята го изведе отпред пред къщата.
— Трябва да ви благодаря за гостоприемството ви към мен — каза той на господин Скот. — Знам, че не е нужно да ви благодаря за престоя на съпругата ми, знам колко скъпа ви е тя.
— За мен винаги е удоволствие да приема братовчедка си тук — каза мъжът любезно. — И беше голяма чест да ви видя. Но се надявах да имаме време да поговорим.
— О?
Господин Скот дръпна Робърт Дъдли настрани.
— Срещам известни затруднения да изискам парите, които ми дължи един търговец в Антверпен. Разполагам с писмена полица от него, но не мога да го заставя да я уважи. Бих предпочел да не я представям пред мировите съдии, в нея има някои клаузи, които са твърде сложни за техните простовати умове, а моят длъжник знае това, възползва се от него и отказва да плати.
С обичайната си съобразителност Робърт разшифрова смисъла на думите му — господин Скот беше дал назаем пари на някакъв търговец в Антверпен с незаконно висока лихва, и сега човекът се отмяташе от дълга си, убеден, че никой почтен лондонски търговец не би искал да се знае, че заема пари на нуждаещите се с двайсет и пет процента лихва.
— Каква е общата сума? — попита Робърт предпазливо.
— Нищожна — за такъв важен човек като вас. Някакви си три хиляди паунда. Но за мен е бреме.
Робърт кимна.
— Можете да пишете на сър Томас Грешам в Антверпен, да кажете, че сте братовчед на съпругата ми и че аз го моля да се задейства по този въпрос — каза той небрежно. — Той ще ми направи услугата да разгледа въпроса заради вас, и после можете да ми кажете какво е заключението му.
— Изключително съм ви признателен, братовчеде — каза топло господин Скот.
— За мен е удоволствие да ви услужа. — Робърт се поклони вежливо и се обърна да целуне госпожа Скот, а после — към Ейми.
В мига, когато я оставяше, тя не можа да скрие колко е разстроена. Цветът се отдръпна от лицето й, а пръстите й затрепериха в уверената хватка на топлите му ръце. Опита се да се усмихне, но очите й се напълниха със сълзи.