— Нещо друго? — попита Дъдли, с непроницаемо като маска лице.
— За църквата. Сесил да изготви указ за прокарване в парламента, за да се утвърди ходът на службите. Съгласиха се, че службата трябва да се основава на молитвеника на крал Едуард, с някои малки промени.
Дъдли присви замислено очи.
— Не я ли притиснаха да отиде и по-далече?
— Да, но Сесил каза, че ако се направи нещо повече, то ще предизвика бунт от страна на епископите и лордовете. Не можеше да обещае да прокара закона дори в настоящия му вид. А някои от членовете на съвета казаха, че и без друго се противопоставят. Законът трябва да мине пред парламента до Великден. Сесил се надява дотогава да обработи опозицията.
— Нещо друго?
— Нищо важно. Лек изблик на ревност от страна на кралицата заради женитбата на Филип Испански. И след като тя си тръгна, лордовете коментираха, че тя ще стори най-добре, ако се омъжи за Аран. Сесил подкрепя Аран. Повечето от съвета са съгласни, особено ако Аран може да ни предостави Шотландия. Чуха се някои груби думи срещу вас.
— Срещу мен?
— За това, че отвличате вниманието й от плановете за женитбата, че сте й завъртели главата, че флиртувате, такива неща.
— Само груби думи?
— Норфолк каза, че трябва да бъдете изпратен обратно в Тауър, или той сам ще ви прониже с шпагата си, и ще сметне това за едно добро дело.
— Норфолк е просто едно пале, но го следи заради мен — каза Робърт. — Справил си се много добре. Ела да ме видиш по-късно днес. Имам някои други задачи за теб.
Мъжът се поклони и се стопи в сенките в двора на конюшнята, сякаш изобщо не е бил там. Робърт свърна към двореца и забърза, като вземаше стъпалата към залата по две наведнъж.
— И как беше съпругата ви? — попита със сладък глас Елизабет: острият поглед, който му хвърли, напълно противоречеше на сдържания й тон.
Робърт беше твърде опитен във флиртовете, за да се поколебае дори за миг.
— Много добре — каза той. — Цъфтяща от здраве и красота. Всеки път, когато я видя, е по-хубава.
Елизабет, която бе готова да реагира със злорадство на всяко признаване на несъвършенствата на Ейми, беше хваната неподготвена.
— Значи тя е добре?
— В най-добро здраве — увери я той. — И много щастлива. Отседнала е при братовчедка си, много заможна дама, омъжена за господин Ралф Скот, търговец от Лондон, преуспял човек. Едва се откъснах от тях, бяха наистина весела компания.
Тъмните й очи му хвърлиха злобен поглед.
— Не беше нужно да си давате толкова труд, сър Робърт. Можехте да останете, колкото искате, в — къде беше? — Кендал?
— Камбъруел, Ваша светлост — отвърна той. — Надолу по пътя, съвсем близо до Лондон. Хубаво малко селце. Бихте го харесали. Изненадан съм, че никога не сте чували за него. Ейми обожава това място, а тя има чудесен вкус.
— Е, не ни липсвахте тук. Бяхме затрупани от ухажвания, кандидати за женитба и любовни авантюри.
— Не се и съмнявам — каза той, като сведе глава и й се усмихна. — Явно съм ви липсвал толкова малко, та сте мислили, че съм чак в Кендал.
Тя нацупи устни.
— Откъде мога да зная къде сте или какво правите? Нима от вас не се очаква да бъдете в двора през цялото време? Не е ли ваш дълг да сте тук?
— Не е мой дълг — каза сър Робърт. — Защото аз никога не бих пренебрегнал дълга си.
— Значи признавате, че ме пренебрегвате?
— Да ви пренебрегвам? Не. Да бягам? Да.
— Бягате от мен? — Дамите й видяха как лицето й грейна в усмивка, когато се наведе напред да го чуе. — Защо ви е да бягате от мен? Нима съм толкова страховита?
— Не сте, но заплахата, която представлявате, е ужасна, по-страшна от всяка Медуза.
— Не съм ви заплашвала никога, през целия си живот.
— Заплашвате ме с всеки дъх, който поемате. Елизабет, ако си позволя да ви обичам, както бих могъл да сторя, какво би станало с мен?
Тя се облегна назад и сви рамене.
— О, щяхте да вехнете и да плачете в продължение на една седмица, а после щяхте да посетите отново съпругата си в Камбъруел и да забравите да се върнете в двора.
Робърт поклати глава.
— Ако се оставя да ви обичам така, както искам да ви обичам, тогава всичко ще се промени за мен. А за вас?