— Все още имате ръкавицата ми — прошепна тя.
— Вие имате сърцето ми.
„Щедро, и още как“, каза си сухо Уилям Сесил, докато дворът потегляше сутринта на първи май да посети Робърт Дъдли в новия му дом в Деъри Хаус в Кю — очарователна малка къща, построена досами парка, само на десет минути пеша от двореца. Редица великолепни бели каменни стъпала водеха към два пъти по-висока от обичайното сводеста двойна врата, оградена от два прозореца. Вътре една голяма зала бе последвана от малки, уединени стаи за отдих, от които се разкриваше изглед към градините от всяка страна. Досами фасадата на къщата имаше жив плет с две съвършено подрязани дървета, кръгли като сливи, застанали сякаш на пост от всяка страна.
Робърт Дъдли посрещна малката група на входната врата и ги поведе право през къщата към красивата, оградена със стени градина отзад. Тя беше засадена отчасти с цветя и отчасти — с овощни дървета, до голяма степен по новата мода на една градина да се придава колкото може повече вид на обсипана с цветя ливада. Една маса беше застлана с бяла покривка и приготвена закуска очакваше кралицата. В типичния превзет стил на фамилията Дъдли, всички слуги бяха облечени като доячки или пастири, а малко стадо агънца, нелепо боядисани в цветовете на Тюдорите — зелено и бяло — подскачаха весело под цъфналите ябълки в овощната градина.
Елизабет плесна с ръце от удоволствие при вида на всичко това.
— О, Робърт, колко изящно!
— Помислих си, че ще ви хареса днес да бъдете обикновено селско момиче — прошепна той тихо в ухото й.
Тя се обърна към него:
— Така ли? Защо?
Той сви рамене:
— Една корона е както чест, така и товар. Хората, които се тълпят около вас през цялото време, винаги вземат от вас: те никога не дават. Исках да имате един ден, който да е изпълнен с удоволствие и смях, ден за едно хубаво момиче, а не за една натоварена с тежко бреме кралица.
Елизабет кимна.
— Вие ме разбирате. Те искат толкова много от мен — каза тя нацупено.
— А тези нови кандидати за женитба са най-лошите — каза той. — Онези двамата херцози от династията на Хабсбургите, които искат вашата слава и блясък да ги издигне от бедни австрийски херцози до крале на Англия само с един скок! Или граф Аран, който иска да ви въвлече във война с Шотландия! Те не ви предлагат нищо, а очакват всичко в замяна.
Елизабет се намръщи, и за миг той се изплаши, че е стигнал твърде далече. После тя каза:
— Те ми предлагат единствено тревоги, а искат от мен всичко, което съм.
— Те не искат нищо от вас — поправи я той. — Не от вашата истинска личност. Те искат короната, или трона, или наследника, който можете да им дадете. Но те са фалшиви ухажори, фалшиво злато, те не ви познават или обичат, както… — той млъкна рязко.
Тя се наведе напред: почувства топлия му дъх върху лицето си и той я видя как си поема дъх заедно с него.
— Вие? — запита настойчиво тя.
— Както ви обичам аз — прошепна той много тихо.
— Ще обядваме ли? — запита печално Сесил, откъм групата, която чакаше зад тях. — Прималява ми от глад. Сър Робърт, вие сте истински Тантал — да подредите цяло пиршество пред нас, но така и да не ни поканите да се храним.
Робърт се разсмя и се извърна от кралицата, която си даде един миг да възвърне усещането си за присъствието на останалите, за очите, приковани върху тях, за масите, застлани със снежнобели покривки, в изпълнената със слънчева светлина овощна градина.
— Моля… — каза той, като ги подкани с жест на знатен лорд да заемат местата си.
Седнаха на закуска, по-изтънчена от италианско пиршество, но поднесена с елегантната небрежност, отличителна за Дъдли, а после, след като основното хранене приключи и захаросаните плодове бяха сложени на масата, пастирите и доячките изпълниха селски танц и изпяха песен в прослава на пастирката кралица. Едно малко момче, русо, с изражение на херувим, пристъпи напред и рецитира поема на Елизабет, кралица на всички пастири и пастирки, и й поднесе корона от глогови цветчета и жезъл от обелена върбова пръчка, а после трупа музиканти, неудобно сгушени в клоните на ябълковите дървета, изсвириха встъпителен акорд, Робърт предложи ръка на Елизабет и я поведе в селски танц, танц в чест на първия майски ден точно в този отреден за ухажване ден, когато — твърдеше традицията — дори птиците се женеха.