„Много хубаво“, каза си Уилям Сесил, хвърляйки поглед към слънцето, което сега беше почти над главите им. „Половин ден — изгубен, и цяла планина писма за четене, когато се върна в двора. Лоши новини от Шотландия, без съмнение, и все още никакви изгледи за получаване на пари от кралицата, за да подкрепим нашите събратя по религия, макар че те ни молят за помощ и питат — с основание — какво си мислим, че правим, като ги изоставяме, когато са на косъм от победата?“
Вгледа се малко по-внимателно. Ръката на Робърт Дъдли не беше там, където бе редно да бъде — на гърба на кралицата, докато я направляваше напред в стъпките на танца — а около талията й. А тя, съвсем не гордо изправена, както винаги, съвсем определено се накланяше към него.
„Човек би могъл почти да каже, че е изпълнена с копнеж“, помисли си той.
Първата мисъл на Сесил беше за нейната репутация, и за брачните планове. Хвърли поглед наоколо. Слава богу, бяха сред приятели: семействата Нолис, Сидни, Пърси.
Сприхавият млад чичо на кралицата, херцогът на Норфолк, не би искал да види своята родственица в обятията на мъж като някоя слугиня в крайпътен хан, но едва ли щеше да съобщи за поведението й на посланика на Хабсбургите. В групата можеше и да има шпиониращи слуги, но техните думи нямаше да имат особена тежест. Всички знаеха, че Елизабет и Дъдли са много близки приятели. Очевидната привързаност между двамата млади не вредеше с нищо.
„И все пак“, каза си тихо Сесил. „И все пак, трябва да я омъжим. Ако тя му позволява да я обсипва с ласки, сме в безопасност; той е женен и не може да направи нищо повече от това, да запали огън, който ние ще трябва да потушим. Но какво ще стане, ако тя хареса някой неженен мъж? Ако Дъдли пробуди желанията й, какво ще стане, ако се появи някой хитър млад самец, който по една случайност се окаже и красив, и свободен? Какво ще стане, ако тя намисли да се омъжи по любов и да провали политиката на Англия заради една момичешка прищявка? По-добре да я омъжим, и то скоро“.
Ейми чакаше пристигането на Робърт.
Цялото домакинство очакваше пристигането на Робърт.
— Сигурна ли си, че е казал, че идва незабавно? — попита Уилям Хайд сестра си, Елизабет Одингсел, през втората седмица на май.
— Ти видя писмото, също както и аз — каза тя. — Най-напред неговият писар съобщаваше, че той е зает, но че ще дойде възможно най-скоро, след това във второто изречение поправя първото и казва, че ще дойде незабавно.
— Моята братовчедка в Лондон, която е родственица на фамилията Сиймор, казва, че той всеки ден, по цял ден е с кралицата — отбеляза Алис Хайд. — Тя отишла на турнира за деня на свети Георги и чула някого да казва, че той носел ръкавицата на кралицата в нагръдника си.
Лизи сви рамене.
— Той е неин началник на конницата, разбира се, че тя проявява благосклонност към него.
— Братовчедката на господин Хайд казва, че вечерта той бил редом с нея в кралската баржа.
— Както и е редно: той се ползва с голяма почит сред останалите — упорито държеше Лизи на своето.
— Тя му гостувала за закуска в чест на майския празник в новата му къща в Кю и останала целия ден.
— Разбира се — каза Лизи търпеливо. — Една дворцова закуска като нищо може да продължи през по-голямата част от деня.
— Е, според моята братовчедка мълвата твърди, че тя никога не го изпуска от поглед. Той е до нея през целия ден и танцуват заедно всяка нощ. Тя казва, че братовчедът на кралицата, херцогът на Норфолк, се кълнял, че ако Дъдли я обезчести, е мъртъв, а той няма да отправи подобна заплаха лекомислено или безпричинно.
Погледът, който Лизи отправи на зълва си, не бе нито сестрински, нито топъл.
— Братовчедка ви очевидно е добре осведомена — каза тя раздразнено. — Но можете да й напомните, че сър Робърт е женен мъж, който се готви да купи земя и да построи своя първи дом със съпругата си, и че това се очаква да стане всеки момент. Напомнете й, че той се ожени за съпругата си по любов, и че те планират живота си заедно. И можете да й кажете, че разликата между изтънчената дворцова любов, която се състои само от показност и весело тананикаш, поезия и песни, че разликата между тази любов, проявявана от всеки мъж в двора, за да угоди на кралицата, и истинския живот, е колкото от земята до небето. И вашата братовчедка би трябвало по-скоро да си прехапе езика, преди да разнася клюки за по-достойните от нея.
Испанският посланик, граф Фериа, дълбоко разтревожен от играта около ухажването на Елизабет, през която вече беше преминал веднъж от името на своя господар, Филип Испански, не мислеше, че може да наблюдава спокойно как това се повтаря отново с негов събрат–посланик и нов кандидат за женитба: Хабсбургският ерцхерцог. Най-сетне крал Филип отговори на молбите му и се съгласи да го замести с друг посланик: хитрият и прозорлив епископ Де Куадра. Граф Фериа, едва успяващ да скрие облекчението си, помоли Сесил за разрешение да се сбогува с Елизабет.