Ейми, поболяла се от плач, чакаше по-смирено от кой да е просител пред вратата на личния кабинет на Робърт. Беше го видяла как пристига, яхнал разпенения си кон, и се беше позабавила на стълбите, надявайки се да поговори с него. Той я беше подминал с кратко, вежливо извинение. Беше се измил и преоблякъл, тя беше чула звънтенето, когато каната се удряше в легена. После бе влязъл в личния си кабинет, бе затворил вратата, и явно опаковаше книгите и документите си. Ейми предположи, че си тръгва, а не се осмеляваше да почука на вратата му и да го помоли да остане.
Вместо това зачака отвън, сгушена на простата дървена пейка в прозоречната ниша, като дошло да поиска извинение дете, което чака да се срещне с ядосания си баща.
Когато Робърт отвори вратата, тя скочи на крака и той я видя в сенките. За миг напълно беше забравил кавгата, после тъмните му, гъсти вежди се сключиха в намръщена гримаса.
— Ейми.
— Милорд! — възкликна тя, сълзите нахлуха в очите й и гласът й секна. Можеше само да стои безмълвно пред него.
— О, за бога — каза той нетърпеливо и отвори вратата на стаята си с един ритник на обутия си в ботуш крак. — По-добре да влезеш, преди всички да решат, че те бия.
Ейми мина пред него и влезе в стаята му. Както се бе опасявала, тя беше опразнена от всички книжа и книги, които беше донесъл. Явно бе опаковал нещата си и беше готов да си върви.
— Нима заминаваш? — попита тя, с треперлив глас.
— Трябва — каза той. — Получих съобщение от двора, има някои дела, които изискват вниманието ми, незабавно.
— Заминаваш, защото ми се сърдиш — прошепна тя.
— Не, заминавам, защото получих съобщение от двора. Питай Уилям Хайд, той видя пратеника и му каза да ме изчака.
— Но наистина ми се сърдиш — настоя тя.
— Бях ядосан — каза той честно. — Но сега съжалявам за гневния си изблик. Не си тръгвам заради къщата, нито заради онова, което казах. В двора имам дела, за които трябва да се погрижа.
— Милорд…
— Ти ще останеш тук още месец, може би два, а когато ти пиша, можеш да се преместиш при семейство Хейс в Чизълхърст. Ще дойда да те видя там.
— Няма ли да търся къща за нас тук?
— Не — каза той кратко. — Явно имаме много различни представи по отношение на това какъв би трябвало да бъде нашият дом. Ще трябва да проведем дълъг разговор за това как желаеш да живееш ти и от какво имам нужда аз. Но не мога да обсъждам това сега. Точно сега трябва да отида в конюшните. Ще се видим на вечеря. Ще тръгна на разсъмване утре, няма нужда да ставаш да ме изпращаш. Бързам.
— Не биваше да казвам това, което казах. Много съжалявам, Робърт.
Лицето му се изопна.
— Вече е забравено.
— Не мога да го забравя — каза тя искрено, потискайки го с разкаянието си. — Съжалявам, Робърт. Не биваше да споменавам твоя позор и срама на баща ти.
Той си пое рязко дъх, опитвайки се да сдържи напиращата си ярост.
— Ще бъде по-добре, ако забравим тази кавга и не я повтаряме — предупреди я той; но тя не възприе предупреждението му.
— Моля те, Робърт, не биваше да казвам онова, което казах, за това, че ти преследваш блясъка и великолепието и не си знаеш мястото…
— Ейми, наистина помня какво каза! — вметна той. — Няма нужда да ми напомняш. Няма нужда да повтаряш оскърблението. Определено помня всяка дума и това, че ти говореше достатъчно високо, та Уилям Хайд, съпругата му и твоята компаньонка също да я чуят. Не се съмнявам, че те всички чуха как оскърбяваш мен и баща ми. Не забравям, че ти го назова разобличен предател и че обвини мен за загубата на Кале. Него обвини за смъртта на брат ми Гилфорд, а мен — за смъртта на моя брат Хенри. Ако беше някоя от слугините ми, щях да наредя да те нашибат с камшик и да те изгонят за половината от това. Щях да накарам да ти отрежат езика за разпространяване на скандални клюки. Ще сториш по-добре да не ми го напомняш, Ейми. Прекарах по-голямата част от този ден, като се опитвах да забравя мнението ти за мен. Опитвам се да забравя, че живея със съпруга, която ме презира като провалил се предател.
— Това не е мнението ми — промълви тя. В следващия миг вече беше на пода, коленичила в краката му, премазана от гнева му. — Не те презирам. Това не е мнението ми; обичам те, Робърт, и ти имам доверие…