Разнесе се силно блъскане по входната врата.
— Ваша светлост! — чу се настойчив вик. — В безопасност ли сте?
— Разбийте вратата! — нареди някой.
Елизабет изхленчи, отърколи се изпод него и хукна през стаята, сграбчила корсажа си.
— Завържи ми връзките! — прошепна тя настоятелно, като притисна стегнатата дреха към пулсиращите си гърди и се обърна с гръб към него.
Робърт нахлузваше панталоните си и затягаше връзките.
— Кралицата е тук, и в безопасност с мен, Робърт Дъдли — провикна се той, с неестествено висок глас. — Кой е там?
— Слава богу. Аз съм началникът на стражата, сър Робърт. Ще отведа кралицата обратно в покоите й.
— Тя е… — Дъдли неумело задърпа връзките на роклята на Елизабет, а след това ги напъха в които дупки успя, и я завърза. — Отпред изглеждаш доста представително. — Тя идва. Чакайте там. Колко човека имате?
— Десет, сър.
— Оставете осем да пазят на вратата и идете да вземете още десет — каза Робърт, за да спечели време. — Не желая да поемам рискове с Нейна светлост.
— Да, сър.
Те побягнаха. Елизабет наведе глава и завърза, каквото беше останало от връзките на полата си. Робърт грабна жакета си и го навлече.
— Косата ти — прошепна той.
— Можеш ли да намериш иглите ми?
Тя навиваше косата си на бронзови букли и я подпъхваше под абаносовите гребени, които бяха оцелели след преградката му. Робърт се смъкна на колене на пода затършува за иглите под пейката и под масата, и откри четири или пет. Тя бързо ги забоде в косата си, после забоде отгоре шапчицата си.
— Как изглеждам?
Той пристъпи към нея:
— Неустоимо.
Тя закри устата си с ръка, та мъжете, които чакаха отвън, да не чуят смеха й.
— Би ли се досетил какво съм правила?
— На мига.
— Не те е срам! Би ли се досетил някой друг?
— Не. Ще очакват да изглеждаш така, след като си тичала.
Елизабет му подаде ръката си.
— Не идвай по-близо — каза тя неуверено, когато той пристъпи напред. — Просто дръж ръката ми.
— Любов моя, трябва да те имам.
— И аз теб — промълви тя, когато чуха тропота от ботушите на стражите, които идваха към вратата.
— Сър Робърт?
— Да?
— Тук съм с двайсет мъже.
— Отстъпи от вратата — каза Робърт. Взе меча си и отвори вратата на салона, а после махна резето на предната врата. Внимателно я открехна. Стражите на кралицата бяха отвън: позна ги и отвори със замах вратата. — Тя е в безопасност — каза, като им позволи да я видят. — Погрижих се за безопасността й.
Те до един паднаха на колене.
— Слава на бога — каза началникът. — Да ви придружа ли до покоите ви, ваша светлост?
— Да — каза тя тихо. — Сър Робърт, тази вечер ще вечеряте с мен в личния ми кабинет.
Той се поклони вежливо:
— Както наредите, ваша светлост.
— Той се разстрои, защото беше разочарован — каза внезапно Ейми на домакините си по време на вечеря, сякаш продължаваше някакъв разговор, макар досега да се хранеха мълчаливо. Уилям Хайд хвърли поглед към съпругата си: това не беше първия път, в който Ейми се опитваше да ги убеди, че бяха присъствали на дребна кавга между щастлива брачна двойка. Сякаш се опитваше да убеди себе си.
— Бях толкова глупава да го накарам да си помисли, че мястото е завършено, готово да се преместим там това лято. Сега той ще трябва да остане в двора, и да придружи кралицата по време на лятната обиколка. Разбира се, че е бил разочарован.
— О, да — каза Лизи Одингсел, подкрепяйки я като вярна приятелка.
— Разбрах го погрешно — продължи Ейми. Нададе лек, смутен смях. — Ще ме помислите за глупачка, но още си мислех за плановете, които правехме, когато се оженихме най-напред, когато бяхме още почти деца. Мислех си за един малък чифлик и няколко тучни ливади около него. А разбира се, сега на него му е нужно нещо повече.
— Ще потърсите ли по-голям имот? — попита Алис Хайд любопитно.
Лизи вдигна поглед от мястото си и отправи остър поглед към снаха си.
— Разбира се — каза Ейми с простичко достойнство. — Плановете ни са непроменени. Моя грешка бе, че не разбрах напълно какво имаше предвид милорд. Но сега, когато знам, ще се заема да го намеря за нас. Той има нужда от великолепна къща, разположена в красив парк, с хубави ферми на арендатори. Аз ще му я намеря, и ще наема строители, и ще се погрижа да бъде построена за него.