Джон Ъпдайк
Любовникът ти се обади по телефона
Телефонът иззвъня и Ричард Мейпъл, който поради настинката си беше останал този петък у дома, вдигна слушалката:
— Ало?
Лицето на другия край на жицата затвори. Ричард отиде в спалнята, където Джоун оправяше леглото, и съобщи:
— Любовникът ти се обади по телефона.
— Каза ли нещо?
— Не. Затвори. Изненада се, че съм у дома.
— А може би е била твоята любовница?
Въпреки че главата му бе размътена и всичко му беше все едно, той подозря, че нещо не е както трябва, и се досети:
— Ако беше моята любовница — каза, — защо да затваря, след като аз вдигнах слушалката?
Джоун тръсна чаршафа така, че той изплющя.
— Може да не те обича вече.
— Този разговор е идиотски.
— Ти го започна.
Добре де, какво би помислила ти, ако вдигнеш слушалката и отсреща затворят, при това в делничен ден? Явно, очаквал е да си сама.
— Е, ако отидеш да си купиш цигари, ще му се обадя и ще му обясня какво се е случило.
— Мислиш, че си мисля, че се шегуваш, но съм сигурен, че ако изляза, наистина ще го направиш.
— О, Дик, хайде престани. И кой ще е той? Фреди Ветър?
— Или Хари Саксън. Или някой, когото въобще не познавам. Може да е стар приятел от колежа, който се е преместил в Ню Ингланд. Или пък млекарят. Понякога ви чувам да си говорите, като се бръсна.
— Всички тия деца трябва да пият мляко. А пък той е на петдесет и от ушите му стърчат косми.
— Като на баща ти. Ти не си против възрастните мъже. Например онзи в библиотеката в отдела за Чосър, когато се запознахме. Във всеки случай напоследък си нещо много щастлива. Някаква малка усмивчица се мъдри по лицето ти, когато се занимаваш с домакинството. Ето я и сега!
— Смешно ми е — рече Джоун, — защото това, което казваш, е абсурдно. Нямам любовник. Нямам къде да го вмъкна. Дните ми са изцяло погълнати от грил и по съпруга ми и неговите многобройни деца.
— О, значи аз съм те принудил да имаш толкова деца? Противно на копнежите ти за кариера в модата или във вълнуващия свят на бизнеса. Или в аеронавтиката. Може би щеше да си първата жена, изобретила титанов нос на ракета. Или родила идеята за увеличаване на бъдните житни реколти. Джоун Мейпъл — момичето агроном. Джоун Мейпъл — жената геополитик. И само заради това развратно животно, за което се омъжила по погрешка, тази проницателна гражданка на нашата потребителска република…
— Дик, колко ти е температурата? От години не си беснял така.
— От години не съм бил мамен така! Погнусих се от това изщракване. Едно гадно малко изщракване, което означава „познавам жена ти по-добре от теб“.
— Било е някое дете. Ако Мак ще идва на вечеря, по-добре е сега да полегнеш.
— Мак е, нали? Този кучи син. Разводът още не е приключил, а той вече се обажда на жена ми. А сетне предлага да се наплюска на моята щедра трапеза.
— Престани най-сетне! Главата ме заболя от тебе.
— Как не! Първо ти правя насила деца, обзет от маниакалното желание да имам потомство, след това ти докарвам менструално главоболие.
— Лягай си, а пък аз ще ти донеса портокалов сок и нарязани надълго препечени филийки, както ги правеше майка ти.
— Възхитителна си.
Той се настаняваше под одеялото, когато телефонът иззвъня отново. В коридора на горния етаж го вдигна Джоун.
— Да… не… не… добре — каза тя и затвори.
— Кой беше? — извика той.
— Някой искаше да ни продаде Световната литературна енциклопедия — извика тя в отговор.
— Напълно правдоподобна версия — каза той със самодоволна ирония, облегнат на възглавницата, повярвал, че е бил несправедлив, сигурен, че не съществува никакъв любовник.
Мак Денис беше грозноват, приятен, стеснителен мъж на тяхна възраст, чиято съпруга Елинор се намираше в Уайоминг, за да получи развод. Той говореше за нея с прекомерна нежност, както се говори за любима дъщеря, отишла за първи път на лагер, или като за отлетял ангел, който въпреки всичко е запазил електронна връзка с презряната земя.
— Съобщава, че са преживели няколко чудесни гръмотевични бури. Децата яздят кон всеки предиобед, вечер играят на криеница и си лягат в десет. Никога не са били по-здрави. Астмата на Ели е отзвучала и тя смята, че е била алергична към мен.
— Трябвало е да си острижеш косата и да се облечеш в целофан — каза Ричард.
Джоун го попита:
— А твоето здраве как е? Храниш ли се достатъчно? Виждаш ми се слаб. Мак.
— Когато не оставам вечер в Бостън — отвърна Мак, като затърси цигари по джобовете си, — предпочитам да се храня в един мотел на Трийсет и трето шосе. Там е най-добрата храна в града сега, освен това можеш да наблюдаваш как дечурлигата цамбурнат из басейна. — Той се вглеждаше в празните си длани, сякаш съвсем доскоро са съдържали някаква изненада. Липсваха собствените му деца, ето кое беше изненадата може би.