— И аз нямам цигари — каза Джоун.
— Ще ида да купя — предложи Ричард.
— Виж и за един битър лимон от павилиона за безалкохолни.
— Ще направя една кана мартини — каза Мак. — Така се радвам, че пак дойде сезонът за мартини!
Беше късно лято, когато само нощем се усеща идващата есен. Вечерта се спускаше над града и придаваше блясък на неоновото осветление, докато Ричард изпълняваше поръчките, а болното му гърло се беше сгърчило в него като тайна; имаше нещо безразсъдно и весело в сегашното му шляене по улиците след прекарания в леглото следобед. Паркира до задната ограда на своята къща и тръгна през моравата, шумоляща от паднали листа, въпреки че дърветата бяха още зелени. Осветените прозорци на неговия дом изглеждаха златни и идилични: стаите на децата бяха горе (съсредоточеното лице на Джудит, голямата му дъщеря, се появи на фона на нейния тапет, розовата й пълна ръчичка се протегна да оправи една кукла на полицата) — кухнята беше под тях. Зад кухненските прозорци, чиято светлина флуоресцираше, се разиграваше мълчалива сцена. Мак държеше шейкъра за мартини и го изливаше в някакъв отчасти прикрит от прозоречната рамка съд, който Джоун подаваше с дългата си бяла ръка. Очарователно наклонила глава, тя говореше с леко издадена напред уста, както когато се оглеждаше в огледалото или когато разговаряйте с по-възрастни от нея — с една дума, когато се стараеше да се хареса. Онова, което казваше, накара Мак да се засмее, така че той наливаше с несигурна ръка (сребърният шейкър проблясваше, капка зеленикава течност се разля). После остави шейкъра и разпери ръце встрани — от същите тези ръце малко преди това беше изскочила изненадата — наравно с раменете си. Джоун пристъпи към него, все още с чаша в ръка, а тилът й, на който под стегнато прибраната на кок коса се къдреха руси косъмчета, закри лицето на Мак, останаха да се виждат само очите му, които се затвориха. Двамата се целуваха. Главата на Джоун наклонена в една посока, на Мак — в другата, за да могат устните им да се слеят по-плътно. Грациозната извивка на раменете й продължаваше в линията на ръката, вдигнала чашата високо във въздуха. Другата й ръка обвиваше врата му. Зад тях през отворената врата на шкафа се виждаше редица от застанали прави картонени кутии, чиито надписи Ричард не можеше да прочете, но чиито цветове подсказваха съдържанието им — сухи сладки, пшеничени меденки, лучени соленки. Джоун се отдръпна и прекара показалеца си надолу по вратовръзката на Мак (лятно каре), като накрая го мушна някъде около пъпа; това можеше да значи или порицание, или съжаление. В ярката отвесна светлина неговото бледо и неравно лице изглеждаше леко насмешливо, но предано; то се приближи на един-два сантиметра към нейното. Сцената беше като вълнуващо бавно движение под вода, примесено с безумната няма неочакваност на телевизионен трик, заснет откъм улицата. До прозореца горе се доближи Джудит, без да забелязва баща си в сянката на могъщите дървета. Тя беше по нощница от жълт опал и простодушно се почеса под мишницата, докато наблюдаваше как една нощна пеперуда се блъска в мрежата; това също се прибави към моментното чувство, стегнало сърцето на Ричард, че в ролята си на ням свидетел е доведен пагубно близко — като дете, оставено само в киносалона — до скритите машинации на живота. Забравен чайник засвири и другият кухненски прозорец се замъгли от парата. Джоун заговори отново и нейните издадени устни като че ли прехвърляха мост след мост над стесняващ се пролом. Мак помълча, сви рамене; лицето му се напрегна, както когато говореше на френски. Главата на Джоун се тръсна назад от смях, тя победоносно разпери свободната си ръка и отново попадна в прегръдката му. Ръката му, положена като звезда върху кръста й, се спусна надолу върху онази част от тялото й, която беше невидима зад ръба на кухненската масичка.
Ричард затътри крака по циментовите стъпала и отвори кухненската врата с ритник, за да им даде време да се разделят, преди да влезе. От далечния край на кухнята, по-смалени от деца, те го гледаха с размито, объркано изражение. Джоун изключи врящия чайник, а Мак пристъпи към него, за да си плати цигарите. След третото мартини, поосвободен от задръжките си, Ричард каза, като се наслаждаваше на печалната дрезгавина в гласа си:
— Представете си неудобството, което изпитах. Както съм болен, излизам в тази студена вечер да купя на жена си и на госта си цигари, за да могат те да замърсяват въздуха и да утежняват и без това мъчителното състояние на бронхите ми. Връщам се през задния двор и какво да видя? Двамата упражняват кама-сутра1 в собствената ми кухня. Като че ли гледах порно филм, участниците в който са ми познати.
1
В индийската митология Кама е богът на любовта. Сутра в древноиндийската литература е афористично изказване, по-късно сборник с такива изказвания. В Сутра са били излагани почти всички религиозно-философски учения на древна Индия. — Б.пр.