— Ура-а-а! — викна момчето без ентусиазъм, гледайки ококорено ту майка си, ту баща си, сякаш пространството между двамата се беше увеличило застрашително.
Ричард заведе децата до лавката, после до игрището, и после до павилиона за топли сандвичи да обядват. Тези невинни действия превърнаха остатъка от алкохол и апатия в приятна умора, чиста като детски сън. С престорено внимание той кимаше на сина си, който му разказваше безкрайна история:
— … и тогава, разбираш ли, тате, пингвинът носеше чадър, от който се вдигаше пушек, беше много сладък, и после се появиха двама мъже с едни особени маски в една банка, кой знае защо я пълнеха с вода, сигурно за да я ограбят, а Робин се катереше по едни хлъзгави купчини от кръгчета като петдесет цента, за да се измъкне от водата, и тогава, разбираш ли, тате…
Когато се прибраха, децата се пръснаха из дворовете по същия загадъчен начин, по който през други дни техният заден двор се пълнеше с непознати хлапета. Джоун се върна от тениса лъснала от пот, с изпрашени глезени. Тялото й плуваше в приятната розова възбуда след физическо усилие. Той предложи да дремнат.
— Но само ще дремнем — предупреди тя.
— Естествено — каза той. — Аз срещнах любовницата си на игрището и се задоволихме в съблекалнята.
— Марлен и аз бихме Алис и Лиз. Не може да е нито една от тях, те ме чакаха от половин час.
В леглото той я попита — завесите бяха, кой знае защо, дръпнати срещу яркото следобедно слънце, а чаша застояла вода просветваше с тайнствени мехурчета:
— Мислиш, че искам да те изкарам по-интересна, отколкото си?
— Разбира се. Ти си отегчен. Остави ме сама с Мак нарочно. Много необичайно е ти да излезеш навън, когато си с простуда.
— Тъжно ми е да си мисля, че нямаш любовник.
— Съжалявам.
— Много си интересна въпреки всичко. Ето това, и това тук, и това.
— Нали казах, само ще дремнем.
В коридора на горния етаж, от другата страна на затворената врата на спалнята, иззвъня телефонът. След четири позвънявания — захвърлени отдалеко ледени копия — прекъсна, непобутнат. Последва многозначителна пауза. След това едно съблазнително, питащо „щрак“, като че ли някой е побутнал масичката на минаване, последвано от нова решителна серия звуци, настойчиви, повелителни и жални, които не спряха, преди да станат дванадесет; най-сетне любовният зов заглъхна.