— Гъси — обясних аз на Корки — е в период на любовна разпра с годеницата си.
— … и не след дълго осъзнах, че ако държа да оцелея, разполагам с един-единствен изход. Заръчах на сервитьора да донесе шишето и да го остави до лакътя ми.
— Гъси, разбира се, е бил на портокалов сок.
— От начало до край — потвърди Коко и се олюля от погнуса.
Забелязах, че въпреки откритото му мъжествено самопризнание Корки не се отказваше да обсипва с упреци човек, неспособен да ги асимилира. И друг път ми е правило впечатление, че дори най-свестните сред жените не могат да не си кажат думата на сутринта след тежка нощ, затова побързах да отбия разговора в неутрално корито.
— Къде вечеряхте?
— В „Дорчестър“16.
— Ходихте ли някъде след това?
— О, да.
— Къде?
— Ами къде ли не. В Ийст Дълич17, Пондърс Енд18 Лайм хаус19…
— От къде на къде в Лаймхаус?
— Винаги съм искал да го видя, пък и сега беше моментът да сравня тегобите си с неговите. Що се отнася до Ийст Дълич и Пондърс Енд — не съм сигурен. Може да съм чул някой да ги хвали. Наех такси за цялата вечер, носехме се из града и се наслаждавахме на гледките. Най-накрая се озовахме на площад Трафалгар.
— Колко беше часът?
— Към пет сутринта. Бил ли си някога на Трафалгар в пет сутринта? Много е живописен с онзи фонтан. II както си стояхме на ръба на фонтана, ми хрумна идея, която сега знам, че беше грешка, но тогава ми се стори един път.
— Каква?
— Реших, че нищо чудно във фонтана да се въдят тритони и като знам колко е привързан Гъси към тритоните, го посъветвах да нагази и да налови свежо попълнение за аквариумите си.
— С дрехите?
— Да, много добре си спомням, че беше с дрехи.
— Но човек не може да гази из фонтаните с вечерно облекло.
— Може. Питай Гъси. Спомените ми са малко мътни, но май трябваше доста време да го убеждавам. Да, сетих се — засия Коко. — Казах му да нагази, той не искаше и тогава го предупредих, че ако се дърпа, ще го халосам с шишето. Тъй че нагази.
— Шишето още ли беше с теб?
— Това беше друго. Купихме го в Лаймхаус.
— И Гъси нагази?
— Къде ще ходи.
— Чудно как не са го прибрали.
— Прибраха го. Появи се един жандарм, подбра го и тази сутрин в полицейския съд на улица Бошър са му дали четиринайсет дни без право на обжалване.
Вратата се отвори. Сам Голдуин се втурна вътре и се метна на гърдите ми с нескритото убеждение, че сме влюбени след дълга разлъка.
Последва го Джийвс с поднос в ръка, върху който крепеше чаша с един от експлозивните си специалитети.
4
Когато като бледолик пъпчивец в разцвета на дванайсетата си годишнина излежавах присъдата си в частното училище Малвърн Хаус в Брамли-на-морето под директорството на преподобния Обри Ъпджон, помня как въпросният преподобен думи нямаше да нахвали покойния сър Филип Сидни20, защото, когато го ранили в не-знам-си-коя битка и негов боен другар му предложил да опъне бутилката, онзи предпочел да пропусне реда си и да го отстъпи на проснатия в съседната носилка, чиято нужда, както се изразил, била по-голяма от неговата. Този дух на себеотрицание, редеше преподобният Обри, искам да видя и у вас, момчета, и най-вече у теб, Устър, и колко пъти трябва да ти повтарям да не зееш насреща ми като олигофрен. Затвори си устата, момче, и не се прегърбвай!
Е, ако сега преподобният можеше да хвърли едно око, щеше да стане свидетел на така жадувания от него самоотвержен дух. Първият ми импулс беше да се метна напред, да изтръгна чашата от подноса и да я обърна на екс, защото, ако някога съм имал нужда от подкрепително, това беше тогава. Но не. Дори в онзи кошмарен миг със сетни сили съумях да проумея, че нуждата на Коко е по-голяма от моята. Отстъпих назад, въпреки че всичките ми крайници се тресяха, той получи живителния сок, пресуши чашата и след като беше ударен от гръм — задължителна първа реакция на съживителните на Джийвс, възкликна: „Ха!“ и се завърна в лоното на човеците.
Потрих чело с трескава ръка.
— Джийвс!
— Сър?
— Знаеш ли какво е станало?
— Не, сър.
— Гъси Финк-Нотъл е загазил.
— Нима, сър?
Потрих чело с нова ръка и артериалното ми налягане се впусна в казашка пляска. Вече би трябвало да съм привикнал, че колкото и сензационна да е една новина, тя не е в състояние да накара Джийвс да подскочи и да изпищи на умряло, но въпреки всичко това негово „Нима, сър?“ неизменно разбълниква кръвта Устърова.
— Не ми нимасъркай. Повтарям. Огъстъс Финк-Нотъл, сгащен на местопрестъплението, газещ в Трафалгарския фонтан в пет часа сутринта, е бил закопчан от жандармерията и две седмици ще си протрива дъното на панталоните в зандана. А довечера го очакват да се яви в Девърил Хол.
16
Един от най-скъпите лондонски хотели, където отсядат кралски особи, кинозвезди, милионери и т.н. — Б.пр.
20
Английски поет и воин (1554–1586), автор на поредица от сонети, романтична проза и създател на английската литературна критика. — Б.пр.