Коко, който за пореден път бе склопил очи, за миг отклони едното.
— Да те открехна ли? — попита. — Няма да се яви.
Затвори пак очи, а аз потрих чело с поредната ръка.
— Проумяваш ли сърцесмразяващото положение, Джийвс? Какво ще каже госпожица Басет? Как ще изтълкува фактите, когато стигнат до нейното знание? Отваря утрешния вестник. Вижда любимото име в полицейската рубрика…
— Не, не го вижда — отново се събуди Коко. — Защото Гъси в изблик на неподозирана мозъчност даде името си като Алфред Дъф Кунър.
— Но какво ще стане, когато не се появи в Девърил Хол?
— Да става, каквото ще става — морно изфилософства Коко и потъна в безметежен сън.
— Ще ти обясня какво ще каже госпожица Басет. Ще каже… Джийвс!
— Сър?
— Ти изобщо не ме слушаш!
— Моля да ме извините, сър, но наблюдавах кучето. Ако забелязвате, сър, то се е заело да гризе възглавницата на дивана.
— Не ми е сега до разни кучета.
— Мисля, че е препоръчително да преместя малкия в кухнята, сър — отсече Джийвс почтително, но твърдо. Той е побъркан на тема чистота и ред. — Ще се върна веднага щом го затворя на сигурно място.
Оттегли се в комплект с кучето, а Корки успя да улови погледа на преждеговорившия. От известно време тя блуждаеше в периферията на разговора със задръстения вид на човек, който не разбира за какво става дума.
— Но, Бърти — заговори тя, — защо е тази агония, какви са тези терзания? Разбирам, че въпросният Финк-Нотъл има основания да е разтревожен, но ти защо се мяташ като пуканка върху нажежен тиган?
Зарадвах се, че Джийвс временно отсъства, защото иначе щеше да ми е невъзможно да излея невъздържано чувствата си към Мадлин Басет. Той, естествено, е в течение на всички обстоятелства, но ние никога не обсъждаме Мадлин. Да го направим, би означавало да одумваме една жена, а Устърови не одумват жени. Нито пък Джийвсови.
— Коко не ти ли е разказал за мен и Басет?
— Нито дума.
— Слушай тогава.
Бъркотията Басет-Устър, разбира се, е баята новина за онази част от публиката, която не се е откъсвала от устните ми, когато съм я споделял преди, но винаги се появяват нови членове на клуба, за чието благо ще дам кратък резонанс… не беше резонанс… резюме на фактите.
Всичко започна миналото лято в Бринкли Корт — имението на леля Далия, където Гъси; аз и чумата-да-я-тръшне Басет бяхме на кратко гостуване. Стана това, за което често пишат по романите — младежът А е влюбен, но не му стиска да разкрие чувствата си, и тогава неговият приятел Б от чисто добросърдечие се наема да му разчисти пътя с няколко добре подбрани думи, напълно не загрявайки, глупакът му с глупак, че с подобен акт протяга врат към секирата и си търси белята. С две думи, Гъси, макар и хлътнал до уши, не можеше да събере сили да започне задължителните раздумки, и аз, като безподобно магаре, му предложих да остави тая работа на мен.
И така, една вечер замъкнах момичето по здрач в градината и й пуснах тънкия намек, че в Бринкли Корт има сърца, които чезнат от любов по нея. И докато успея да мигна, тя вече чуруликаше как, разбира се, отдавна била отгатнала чувствата ми, защото едно момиче винаги се досещало, нали така, но страшно, страшно съжалявала, че между нас няма да се получи, защото си падала единствено по Гъси. Но, продължи тя, и точно тук се породи заплахата, която оттогава витае над главата ми, ако за миг се усъмняла в рядката кристална чистота на Гъсевата душа, щяла го срита отзад и да ме ощастливи.
И както вече съм разказвал другаде, неведнъж съм бил на косъм, особено когато Гъси се наряза до козирката и в това състояние започна да връчва наградите на младите учени от началното училище в Маркет Снодсбъри. Тогава му беше скроила шапката, но се въздържа да му я връчи и няма съмнение, че ще я скрои отново, стига да открие как мъжът, на когото е гледана като на горд собственик на най-чиста мъжка душевност, излежава назидателна присъда за газене в Трафалгарския фонтан. Нищо не може да отблъсне едно романтично момиче повече от новината, че възлюбеният му търка наровете в кафеза.
Обясних всичко това на Корки и тя каза, че да, разбирана в каква септична яма съм цопнал.
— Надявам се, че разбираш. Положението е безнадеждно. Гъси ще получи ритник отзад, а сломената фигура, която ще видиш да се тътри по църковната пътека редом с нея, докато гостите посягат да си свалят шапките, а органът свири „Гласът, що полъхна над рая“, ще бъде на Бъртрам Уилбърфорс Устър.