— Никога не съм знаела, че второто ти име е Уилбърфорс.
Обясних й, че подобно име се разкрива само в моменти на голямо вълнение.
— Но, Бърти, не виждам защо риташ срещу подобна съдба. Виждала съм нейна снимка в Девърил Хол момичето никак не е за изхвърляне.
Това е грешка, която допускат много хора, познаващи Мадлин Басет само от снимка. Напълно съзнавам, че повърхностният слой не разкрива същинската й същност.
— Питаш ме защо не искам да се влача редом с нея по църковните пътеки? — попитах аз. — Ще ти обясня. Защото, въпреки че, както казваш, външно не е за боклука, тя е най-кашкавата и лигава напаст Божия, която някога е твърдяла, че звездите са венчето около главата на дядо Боже и че всеки път, когато някоя фея кихне, се ражда бебе. Тя е лепкава и превзета. Любимото й четиво е за Мечо Пух. Може би най-добре ще обобщя, като ти кажа, че е родена за Гъси Финк-Нотъл.
— Никога не съм виждала господин, Финк-Нотъл.
— В такъв случай питай този, който го е виждал.
Тя остана замислена. Беше започнала да си дава сметка за мрачността на положението.
— Смяташ, че ако тя разбере, ти ще опереш пешкира?
— Хич не се съмнявай. И ще трябва да нарамя кръста. Ако едно момиче мисли, че си влюбен в него, и дойде да ти заяви, че зарязва годеника си и е готова да подпише с теб, какво можеш да направиш, освен да си извадиш разрешително за брак? Човек трябва да се държи цивилизовано.
— Да, разбирам. Трудно е. Но как ще й попречиш да научи? Когато разбере, че господин Финк-Нотъл не е пристигнал в Девърил Хол, сигурно ще поразпита за него.
— И тези питания неизбежно ще я доведат до горчивата истина. Точно така. Но все пак разполагаме с Джийвс.
— Смяташ, че той ще може да оправи нещата?
— Досега не се е провалял. Носи шапка четиринайсети номер, яде несметни количества риба и неведоми са пътищата на чудодейните му деяния. Ето го и него, с дяволски интелигентен вид. Е, Джийвс? Измисли ли някакво решение?
— Да, сър. Ала…
— Виждаш ли — обърнах се аз към Корки. Секнах и се понамръщих. — Правилно ли чух думата „ала“, Джийвс?
— Просто изпитах известно съмнение дали решението, което ще ви предложа, ще срещне одобрението ви, сър.
— Щом е решение, нищо друго не ме интересува.
— В такъв случай, сър, за да се избегнат въпросите, които неизбежно ще възникнат, ако господин Финк-Нотъл не се представи довечера в Девърил Хол, от съществена важност е мястото му да бъде заето от човек, който да се представи за него.
Сгърчих се.
— Да не намекваш, че трябва да се регистрирам в оная колония на прокажени като Гъси?
— Освен ако не убедите някой от приятелите ви да го стори, сър.
Засмях се с глух безрадостен смях.
— Не мога да тръгна из Лондон да моля хората да се представят за Гъси Финк-Нотъл. Всъщност мога, но що за живот ще е това? Пък и няма време… Коко! — креснах.
Коко отвори очи.
— Здравейте — заговори той приветливо. Изглеждаше доста ободрен. — Какво ново?
— Всичко. Джийвс намери изход.
— Така си и мислех. И какво предлага?
— Смята… Какво беше, Джийвс?
— За да се избегнат въпросите, които неизбежно ще възникнат, ако господин Финк-Нотъл не се представи довечера в Девърил Хол…
— Сега внимавай, Коко.
— … изглежда от съществена важност мястото му да се заеме от човек, който ще се представи за него.
Коко кимна и заяви, че според него това било много умно.
— Естествено, имаш предвид Бърти, нали?
Нежно погладих ръкава на сакото му.
— Мислехме за теб — рекох аз.
— За мен?
— Да.
— Искаш от мен да твърдя, че съм Гъси Финк-Нотъл?
— Точно така.
— Не — отсече Коко. — Що за отблъскващо хрумване!
Говореше, разтърсен от отвращение и това ме накара да осъзная колко дълбоко са го засегнали преживяванията от изминалата нощ. И трябва да знаете, че влязох в положението му. Всеки, който е бил в компанията на Гъси от осем вечерта до пет сутринта без прекъсване, лесно може да развие алергия към него. Разбрах, че ще се наложи да пусна най-елейното си красноречие, за да постигна сътрудничество от страна на К. К. Пърбрайт.
— Това ще ти даде възможност да бъдеш под един покрив с Гъртруд Уинкуърт — заубеждавах го аз.
— Да — обади се и Корки. — Ще бъдеш редом с Гъртруд.
— Не мога да допусна хората да ме смятат за Гъси Финк-Нотъл дори с цената на споделен покрив с моята Гъртруд — твърдо изрече Коко. — Освен това ще се проваля. Не съм подходящ за ролята. Прекалено очевидно съм човек с ум, талант и прочие, а Гъси сигурно е широко рекламиран като най-видния задръстеняк под слънцето. След петминутен разговор с мен стариците ще проникнат в измамата като нажежен шиш в масло. Не, ако наистина търсите дубльор на Гъси Финк-Нотъл, трябва ви човек като Гъси Финк-Нотъл, за да подмами окото. Ти получаваш ролята, Бърти.