— Да, сър.
— Добро снабдяване?
— Да, сър.
— А има ли госпожа Хадок?
— Не, сър. Младият господин не е женен. Обитава Девърил Хол с петте си лели.
— Пет?
— Да, сър. Госпожиците Шарлот, Емелин, Хариет и Мъртъл Деверил и Благородната1 Дафни Уинкуърт — вдовица на покойния П. Б. Уинкуърт, известен историк. Доколкото знам, дъщерята на Благородната Дафни, госпожица Гъртруд, също живее там.
При думите „пет лели“ коленете ми се подкосиха, защото само при мисълта за подобна глутница, пък били те и чужди, усетих как ми побеляват косите. Припомних си обаче, че в този живот са важни не лелите, а смелостта, с която човек се възправя срещу тях, и се взех в ръце.
— Ясно — отсякох. — Няма да има недостиг на женско присъствие.
— Прав сте, сър.
— Може да се стигне дотам, че компанията на Гъси да се окаже благословия.
— Никак не е изключено, сър.
— Ако може да се нарече компания.
— Да, сър.
Нали се сещате кой е въпросният Огъстъс или Гъси, върху чиито подвизи съм имал повод да се спирам веднъж-дваж? Съсредоточете се. Хлопаща дъска, рибя мутра, очила с рогови рамки, портокалов сок, тритони. И най-страшното — сгоден за видната досадница на Англия Мадлин Басет… Сетихте ли се? Прекрасно.
— Кажи ми, Джийвс — продължих аз, — как така Гъси се оказа замесен с тези бацили? Причината за наличието му в Девърил Хол е обвита с непроницаема тайна.
— Не, сър. Въпросът има лесно обяснение. Благородната Дафни Уинкуърт е кръстница на госпожица Басет, а госпожица Басет желае да представи господин Финк-Нотъл на дамата, която още не го е виждала.
— От чичо Чарли ли научи всичко това?
— Не, сър. Самият господин Финк-Нотъл ме информира.
— Значи си го виждан?
— Да, сър. Беше тук, докато ви нямаше.
— Как ти се стори?
— Паднал духом, сър.
— Сигурно и той като мен е смазан от перспективата за заточение в подобно леговище на зверове.
— Да, сър. Предполагал, че госпожица Басет ще го придружи, но тя в последния момент променила плановете си и заминала за имението Листвениците в Уимбълдън Комън при своя съученичка, наскоро претърпяла любовно крушение. Според госпожица Басет някой трябвало да я разтуши.
Беше отвъд възможностите ми да проумея как обществото на Мадлин Басет би разтушило, когото и да било, тъй като от нея по-задръстено създание не се е родило, но тактично се въздържах от коментар. Само изразих мнението, че Гъси сигурно треска го тресе.
— Да, сър. Изрази тревога от тази промяна в плановете. Всъщност, тъй като прояви любезността да ми се довери, от забележките му останах с впечатлението, че отношенията между него и госпожица Басет са се поохладили.
— Божичко! — възкликнах аз.
Тук му е мястото да обясня защо призовах Всевишния. Ако сте си спомнили Гъси Финк-Нотъл, вероятно ще се сетите и за невероятната верига от обстоятелства, които доведоха до оформянето на непоклатимо впечатление в тъпата глава на Басет, че Бъртрам Устър съхне, вехне и чезне от любов по нея. Тя е в плен на твърдото убеждение, че ако отношенията й с Гъси се изпортят, трябва само да ми свирне и аз ще си потроша краката да препускам към нея с разрешително за брак в една ръка и сватбена торта в другата.
Така че, знаейки възгледите ми относно въпросната М. Басет, лесно ще разберете защо приказките за охладнели отношения изтръгнаха от гърдите ми сепнат възглас. Мисълта за висящата заплаха никога не ме напускаше и нямаше да намеря истински мир и покой, докато не видех съответната двойка да минава под ръка по пътеката в църквата. Бъртрам Устър би поел свободно дъх само след произнасяне на окончателната и безвъзвратна присъда от страна на духовното лице.
— Е, чудо голямо — изрекох аз, надявайки се на най-доброто. — Сто на сто е някаква дребнава любовна разпра. Тия препирни между възлюбени са ежедневно явление и също толкова ежедневно се забравят. Вероятно в този момент всичко вече е утихнало и ухиленият Купидон се труди с пот на челото. Ха! — продължих аз, тъй като чух да се звъни. — Някой чака отвън. Ако е младият Томас, кажи му, че го очаквам тази вечер точно в седем и четирийсет и пет минути готов, чист, с румени бузки и без никакви офлянквания да ме придружи на представлението на „Крал Лир“ в „Стария Вик“2. Майка му заръча да гледа Шекспир, така че няма мърдане.
— Струва ми се по-вероятно да е господин Пърбрайт, сър.
— Старият Коко? Как така?
— И той намина, докато ви нямаше, и подчерта, че ще се върне по-късно. Беше със сестра си, госпожица Пърбрайт.
1
Официална титла на съпругите на баронети или рицари. Също така титла на жени, наградени с ордена на Британската империя. — Б.пр.
2
Един от най-старите театри в Южен Лондон, известен с постановките си на Шекспирови пиеси. — Б.пр.