— Имаш ли представа какво ще ме кара да правя пред крепостните селяни? Надявам се да не пея „Сватбената песен на кралския гвардеец“.
— Не. Ти си предвиден за ролята на Пат в моя комичен диалог.
Тази новина можеше да мине под заглавието „Прилив на велика радост“. Прекалено често се случва организаторите на подобни оргии да насилват участниците да пеят „Сватбената песен на кралския гвардеец“, която, кой знае защо, пробужда най-низките страсти на правостоящите рецидивисти. Но няма случай селяците да не са глътнали като топъл хляб комичен диалог. Гледката как изпълнител А халосва с чадъра си по главата изпълнител Б и на свой ред е ръгнат в диафрагмата с не по-малко остър инструмент ги пленява до дън душа. Със зелена брада на лицето и малко помощ от страна на партньора си щях да накарам клиентите да се търкалят по пода и да ритат от смях.
— Чудесно. Прекрасно. Превъзходно. Вече мога да погледна бъдещето с открито чело. Но щом й трябва човек за Пат, защо не е взела теб, печения професионалист? А, сещам се. Предложила ти е ролята, а ти надменно си отказал, воден от убеждението, че стоиш над тия любителски щуротии.
Коко мрачно поклати китарата.
— Нищо подобно. Малко са нещата, които биха ми доставили по-голямо удоволствие от участието в концерта в Кингс Девърил, но не ми се отвори парашута. Ония женоря в Девърил Хол не могат да ме траят.
— Значи ги познаваш? Какво представляват въпросните динозаври?
— Не ги познавам. Но съм сгоден за племенницата им Гъртруд Уинкуърт, а идеята тя да се омъжи за мен ги пронизва като шиш в сърцето. Ако наближа Девърил Хол, ще насъскат кучетата. Като казах кучета, та се сетих — тази сутрин Корки купи едно от Батърси Хоум4.
— Бог да я благослови — разсеяно произнесох аз, защото мислите ми бяха съсредоточени върху любимата му. Опитвах се да я отсея от плевелите, състоящи се от тълпи лели. Най-после се сетих. Гъртруд беше дъщерята на Благородната Дафни Уинкуърт, вдовица на покойния П. Б. Уинкуърт, известен историк.
— Точно затова дойдох да те видя.
— За кучето на Корки?
— Не, във връзка с Гъртруд. Нуждая се от помощта ти. Ще ти разкажа всичко от игла до конец.
Още при влизането на Коко го бях обзавел с гостоприемна чаша уиски с капка сода, от което до момента беше пийнал няколко малки и една голяма глътка. Сега гаврътна остатъка и той сякаш си падна на мястото, защото след като течността мина по тръбопровода, Коко заговори оживено и без запъване.
— Бърти, бих искал да започна с това, че откак първият човек е изпълзял от праисторическата кал и на планетата е разцъфнал живот, никой не е обичал никого така, както аз обичам Гъртруд Уинкуърт. Споменавам това, защото искам да разбереш, че не си изправен пред някой лек летен флирт, а пред дебела работа. Аз я обичам!
— Браво. Къде се запознахте?
— В едно имение в Норфък. Бяха организирали любителски представления и ме впримчиха да ги поставям. Боже мой! Ония сумрачни вечери в старата градина със сънни птички в храсталаците и звездите, току-що затрепкали на…
— Добре, добре. Карай нататък.
— Тя е прекрасна, Бърти. Още не мога да си представя защо ме обикна.
— Обича ли те?
— Да, обича ме. Сгодихме се и тя се върна в Девърил Хол да съобщи новината на майка си. И когато го направи, какво, мислиш, стана?
Е, естествено, той вече беше издал тайната.
— Родителката е приритала?
— Надала вой, чут чак в Базингстоук.
— А Базингстоук е…
— На трийсетина километра птичи полет.
— Познавам Базингстоук. Бог да ми е на помощ, познавам го добре.
— Тя…
— Ходил съм там като дете. Стара моя бавачка живееше в Базингстоук в доста отдалечена вила, наречена „Балморал“. Бавачката Хог. Страдаше от хълцукане.
Коко се впрегна досущ като правостоящо селячество, комуто пеят „Сватбената песен на кралския гвардеец“.
— Слушай, Бърти — прекъсна ме той. — Нека си представим, че не говорим нито за Базингстоук, нито за бавачката ти. По дяволите Базингстоук, по дяволите тъпата ти бавачка. Докъде бях стигнат?
— Спряхме се на момента, когато Благородната Дафни Уинкуърт надала вой.
— Точно така. Сестрите й, като научили, че Гъртруд ще се омъжва за брата на госпожица Пърбрайт от викарията, който по професия е актьор, също завили на умряло.
Поблазни ме идеята да поставя въпроса дали и този вой се е чул в Базингстоук, но здравият разум надделя.
— Не обичат Корки, не обичат и актьорите. В дните на тяхната младост, съвпадаща с царуването на кралица Елизабет5, актьорите са били смятани за нехранимайковци и разбойници и сега не могат да си набият в кухите чайници факта, че съвременният актьор е солиден бизнесмен, който печели шейсетарка седмично и влага голяма част от нея в държавни ценни книжа. По дяволите, ако можех да намеря начин да заобиколя данъчните власти, щях да съм богат човек. Ти знаеш ли начин да заобиколиш данъчните власти, Бърти?