Естествено, ако човек, с когото сте били в заедно в началното училище, в Итън и после в Оксфорд ви каже, че разчита на вас, нямате голям избор освен да се оставите да разчитат на вас. Да твърдя, че чутото ми допадна, ще рече силно да изкривя истината, но избъбрих едно „добре“, той ме сграбчи за ръката и заяви, че ако на този свят имало повече хора като мен, той (светът) щял да бъде далеч по-приятно място — мнение, диаметрално противоположно на леля Агатиното и за което ме глождеше предчувствието, че силно ще се различава от това на Езмънд Хадок. В Девърил Хол може би щеше да се намери някой, който да обикне Бъртрам, но отсега бях готов да заложа и последната си риза, че името на Е. Хадок няма да фигурира на челно място в списъка им.
— Да знаеш само какъв товар смъкна от сърцето ми — въздъхна Коко, пусна ми ръката, сграбчи я отново и усърдно я заизкълчва. — Като знам, че си там, наместо, и се трудиш като пор в моя полза, мога да дишам спокойно. От известно време не съм в състояние да хапна и залък, но днес на вечеря ще се налапам до насита. Единственото, което искам, е да мога да направя нещо за теб в знак на признателност.
— Има такова нещо — рекох аз.
Внезапна мисъл се беше стоварила върху ми, очевидно подсказана от думата „вечеря“. От мига, когато Джийвс ми каза за прохладата между Гъси Финк-Нотъл и Мадлин Басет, бях повече от разтревожен, че Гъси ще вечеря сам тази вечер.
Защото знаете какво е да си в разгара на любовна разпра и да вечеряш сам. Започваш да разглеждаш момичето под лупа и да се чудиш дали не си се минал, като си се захванал с нея. При поднасянето на рибата това чувство се задълбочава, а при приключването с poulet roti au cresson и поръчването на кафето вероятно вече е достигнато заключението, че тя е чисто и просто шепа кокали и кичур коса и че трябва да си луд да я избереш за другар в живота.
В такива случаи е належаща весела компания, която да отклони мрачните мисли и аз мълниеносно включих, че възниква възможност да я осигуря на Гъси.
— Има — повторих. — Нали познаваш Гъси Финк-Нотъл? В момента е в тежък душевен смут и по уважителни причини бих предпочел тази вечер да не е сам и да се дави в мъчителни размишления. Ще можеш ли да хапнеш с него?
Коко задъвка долната си устна. Знаех какво минава през ума му. Мислеше, както бяха мислили и други, че първото и най-съществено условие за приятна вечеря е Гъси да не присъства.
— Да поканя Гъси Финк-Нотъл на вечеря?
— Точно така.
— А защо не го поканиш ти?
— Леля Агата държи да заведа сина й Томас в „Стария Вик“.
— Ами не го води.
— Не мога. Няма да живея достатъчно дълго да дочакам края на натякванията.
— Добре тогава.
— Бог да те благослови, Коко — изрекох аз.
Гъси вече не ми беше грижа. Вечерта се оттеглих в спалнята с леко сърце, без да подозирам какво ми вещае утрото.
3
Въпреки че в интерес на истината в ранните си етапи, утрото се прояви съвсем кротко. Както става в случаите, когато човек си облизва устните в очакване на благополучно приключване на деня, всичко започна гладко и мазно. Окрилен от мисълта, че в 2:53 часа ще изстрелям младия Томас на крайморско заточение, закусих с песен на уста, а и по обяд не бях в по-малко красиво настроение.
Закарах Томас на гара Виктория, натоварих го във влака, бутнах му една лира и махах братовчедска ръка, докато не изчезна от погледа ми. След това наминах през Кралския клуб за един-два сега тенис и все още бодър, се прибрах в гнезденцето си.
До този момент всичко вървеше по ноти. Докато окачвах шапката си на закачалката и слагах чадъра на стойката, си мислех, че ако Бог не е на небето и не всичко му е наред на света8, то на света по нищо не му личи. Липсваше дори намек от предчувствие, че зад ъгъла ме дебне горчивото пробуждане с бухалка в ръка, чакащо появата ми, за да ме кротне по китарата.
Първото, което привлече вниманието ми, когато прекрачих прага, бе наличието на доста по-изявен шум, отколкото е прието за покоите на един английски джентълмен. През затворената врата на дневната, ухото ми различи извисен в окуражителни викове женски глас, преплетен с гръмовния лай на ловни хрътки, надушили следата. Сякаш ръководството на ловна дружинка се бе спряло на будоара ми за поредната си среща и първата ми мисъл бе да взема крути мерки, както приляга на един почтен домовладелец. Никой не може да обвини Бъртрам Устър в излишна нетърпимост, но има времена, когато човек трябва да действа с твърда ръка.