— Бърти — започна той, — случи се нещо ужасно.
— Знам.
— А, значи знаеш? И какво ще ме посъветваш?
На това можеше да има един-единствен отговор.
— Изложи проблема пред Джийвс.
— Непременно. Този велик ум може да намери изход дори от това положение. Ще му изложа фактите и ще го оставя да размишлява.
— Но какви са фактите? Как се случи?
— Ще ти обясня. Искаш ли този портокалов сок?
— Не.
— Тогава аз ще го изпия. Може да ме съживи.
Изпи го жадно и попи чело.
— Бърти, за всичко е виновен Дикенсовият дух, който ме бе обладал. Съветът ми към всеки младеж, поемащ по житейския друм е: „Никога не се влияй от Дикенс.“ Помниш ли как ти разправях, че през последните дни просто преливам от милосърдна доброжелателност подобно на Дикенсов герой? Тази сутрин тя стигна апогея си. Получих бележка от Гъртруд, че ще избяга с мен, и бях истинска твърдина от радост и сияние. В обзелия ме екстаз исках всички около мен да са щастливи. Обичах човешкия род и копнеех да му сторя добро. С тези преливащи в сърцето ми чувства, бълбукащ от млякото на човешката доброта57, влязох в помещението за прислугата и заварих Куини, потънала в сълзи.
— И от сърцето ти закапа кръв?
— Обилно. Казах й: „Хайде, хайде.“ Взех ръката й и я потупах. А след това, защото очевидно не постигах никакъв резултат, почти несъзнателно я сложих да седне на коляното ми, прегърнах я през кръста и започнах да я целувам. Като брат.
— Хм.
— Не ми хъмкай, Бърти. На мое място сър Галахад или всеки друг рицар би постъпил по същия начин. По дяволите, няма нищо лошо в това да действаш като съчувстващ по-голям брат, когато момичето е изпаднало в беда. Това си е направо похвално. Но не се заблуждавай, че не съжалявам, задето се поддадох на този любезен импулс. Съжалявам дълбоко, защото в този миг влезе Силвърсмит. И какво мислиш стана? Оказа се, че той й е баща.
— Знам.
— Ти май всичко знаеш.
— Знам.
— Е, има нещо, което не знаеш, и то е, че го придружаваше Гъртруд.
— По дяволите!
— Да. Начинът, по който реагира, бе доста сдържан, за разлика от Силвърсмит. Същински второразреден библейски пророк без брада, внезапно сблъскал се със седемте смъртни гряха. Веднага започна да сипе гръмовити порицания. Има бащи, които умеят да порицават прегрешилите си дъщери, и бащи, които не ги бива за тази работа. Силвърсмит определено е от първите. И тогава като насън чух Куини да му казва, че сме сгодени. След това ми обясни, че това й се сторил единственият начин да го укроти. И, разбира се, думите й веднага разведриха обстановката.
— А как го прие Гъртруд?
— Не твърде радушно. Получих кратка бележка, че уговорката ни отпада.
Изпусна глухо стенание, подобно на стенанията, които аз изпусках почти непрекъснато напоследък.
— Бърти, пред теб стои развалина, у която всяка надежда е мъртва. Случайно да имаш малко цианкалий? — Изпусна още едно глухо стенание. — И на всичкото отгоре — продължи — трябва да сложа зелена брада и да играя Майк в комичен диалог!
Съжалявах нещастния млад глупак, но се подразних от факта, че смяташе единствено себе си за затънал в нечистотии.
— Аз пък трябва да рецитирам стихотворенията на Кристофър Робин.
— Чудо голямо! Ами ако бяха на Мечо Пух?
Прав беше.
22
Селската зала се намираше по средата на Главната улица зад езерото с патките. Издигната през 1881 година от баронета сър Куинтин Девърил — човек, нищо неразбиращ от архитектура, но знаещ какво харесва, сградата бе една от типичните постройки на викторианския период от лакирани червени тухли, изобилстващи във всички забравени от времето и Бога селца и така силно допринасящи за миграцията към градовете. Вътрешността й, също като на посестримите й, в които бях влизал, беше мрачна и неприветлива и миришеше равнопропорционално на ябълки, тебешир, влажна мазилка, бойскаути и английски селяни.
Концертът трябваше да започне в осем и петнайсет и няколко минути преди началото, като разбрах, че номерът ми ще е след антракта, обиколих салона и застанах сред правостоящите в дъното. С прискърбие забелязах, че ще се проявявам пред пълна зала. Населението се беше стекло поголовно, макар да можех да го предупредя, че зорлем си го проси. Бях видял програмата и знаех най-лошото.
От мига, в който й хвърлих един поглед, разбрах защо онзи следобед в апартамента ми Корки толкова ръмжеше срещу наличните таланти и, общо взето, се държеше като момиче, на което препятстват, всячески му слагат прът в колелата на прогреса и не му дават да се разгърне. Вече знаех какво се е случило. Клетото дете беше се хвърлило в организирането на оргията, преизпълнено от жарки надежди, възвишени идеали и други такива, но беше се препънало във фаталния подводен камък, неизбежно щръкващ пред импресариото на подобен род развлечения. Говоря за факта, че на всеки селски концерт се сблъскват могъщи групови интереси, с които трябва да се съобразяваш. Имам предвид местната интелигенция, която — участвала веднъж — се засяга смъртно, ако не я поканят пак. В случая Корки трябваше да се пребори с клана Кегли-Басингтън.