За човек с моя огромен опит, изпълнения като: „Соло: Госпожица Мюриъл Кегли-Басингтън“ и „Дуолог (Двойка откачени): Полковник и госпожа Р. П. Кегли-Басингтън“ говореха сами по себе си. Същото се отнасяше и до: „Имитации: Уоткин Кегли-Басингтън“, „Фокуси с карти: Пърсивал Кегли-Басингтън“ и „Ритмични танци: Госпожица Попи Кегли-Басингтън“. Оневиних младия господин Джордж Кегли-Басингтън, който трябваше да рецитира. Силно подозирах, че и той като мен е бил поставен в това положение от форсмажорни обстоятелства и също като мен бе готов да се откупи с пари.
В промеждутъците между братското съчувствие към младия господин Джордж и желанието да се втурна към него и да му подам утешителна бира внимателно разучавах лицата на съседите ми, с надеждата да открия някакви зачатъци на състрадание, жалост и онова, което се нарича кротко съчувствие. Нито искрица. Като всички селски правостоящи, и тези бяха сдържани, непроницаеми мъже, неспособни на широки благотворителни възгледи и отказващи да разберат, че мъж в пълна свяст, излязъл на сцената да декламира как Кристофър Робин прави скок-подскок или казва молитвите си, не действа вследствие на гола разпътица, а защото е беззащитна жертва на обстоятелства извън контрола му.
С особена загриженост се взирах в твърде опасен индивид от лявата ми страна — търсач на удоволствия с кофи брилянтин на главата и подвижни устни, създадени да свиркат и дюдюкат, когато слаби ръкопляскания от предните редове ми подсказаха, че потегляме. Викарият откри процедурата с кратко обръщение.
Като се изключи информацията ми, че играе шах и споделя негодуванието на сегашната Кокова годеница от полицаи, издевателстващи над Йона и кита, преподобният Сидни Пърбрайт бе затворена книга за мен и за пръв го виждах в действие. Беше висок попрегърбен мъж, сякаш препариран от некадърен препаратор и веднага ми стана ясно, че не е от ония буйни викарии, които при откриването на селски концерти рипват на сцената с бодри възгласи, поздравяват гръмко енориашите, изтърсват виц-два за търговски пътници и фермерски дъщери и се оттеглят сияещи. Изглеждаше потиснат и с пълно основание. При постоянното присъствие на Корки в ролята на Грижовна Майчица, Гъси, непропускащ нито едно хранене, и като капак на всичко младия Томас, паркиран в стаята за гости, не можете да очаквате да бълбука от жизнерадост. Тези неща си казват думата.
И не бълбукаше. Темата му беше Църковният орган, за чието подпомагане се предприемаха всички тези зловещи мероприятия. Говореше за перспективите му с лек песимизъм. Църковният орган, откровено сподели той, бил в дяволски лошо състояние. От години се разхождал с дупки на чорапите, просел петачета, а сега бил на път направо да ритне камбаната. Имало период, когато се надявал духът на взаимопомощ да надигне глава, но в момента му се струвало, че нещата били отишли твърде надалеч и бил готов да заложи и последната си риза, че пършивият инструмент ще пукяса и ще си остане пукясал.
Приключи с мрачното съобщение, че първият номер от програмата ще бъде соло на цигулка в изпълнение на госпожица Юстейша Пълбрук, като успя да ни предаде внушението, че и той като нас знае от какъв дол дрянка е изпълнителската класа на Юстейша, но нека й се порадваме докато можем, защото след нея в гърлата ни ще се впият Кегли-Басингтънови.
С изключение на максимата, че когато си чул едно соло на цигулка, си чул всичките, не знам нищо за цигулковите сола, тъй че не мога определено да заявя дали Пълбрук правеше чест на съучастниците си, обучили я да използва инструмента, или не. На места скрибуцаше силно, на други — не толкова и се отличаваше с качеството, което бях забелязал и при други цигулкови сола — изглеждаше по-дълго, отколкото всъщност беше. Когато най-сетне отзвуча, разбрах какво е имал наум светият Сидни по отношение на Кегли-Басингтънови. На сцената излезе слуга, мъкнещ маса. Сложи отгоре й снимка в рамка и разбрах, че сме загазили. Покажете на Бъртрам Устър маса със снимка в рамка и няма защо да му обявявате номера. Мюриъл Кегли-Басингтън се разкри като пристрастена към „Шоколадовият войник“58.
58
Шоколадовият войник е герой от пиесата на Дж. Б. Шоу „Оръжията и човекът“, чието действие се развива в България и сатиризира романтичното отношение към войната. — Б.пр.