Но се оказаха първи и последни. Номерът умря прав. От самото начало разбрах, че ще се провали, и се оказах прав. Беше разсеян. Липсваше му огън и живец. От началните думи повея хлад.
— Здрасти, Пат — започна Коко с кух, безизразен глас.
— Здрасти, Майк — изрече Гъси не по-малко тъжно. — Как е баща ти?
— В момента не е добре. Лежи.
— Болен ли е?
— В пандиза е вече седма година — смотолеви Коко и продължи в същия потискащ дух да говори за брат си Джим, който, след като започнал работа като учител по плуване, нагазил в дълбоки води.
Не виждах какво можеше да тревожи Гъси, освен ако не преживяваше за Църковния орган, но отчаянието на Коко имаше лесно обяснение. От мястото си на сцената той виждаше прекрасно Гъртруд Уинкуърт, седнала на първия ред, бледа и горда в муселиновата си рокля, и гледката сигурно го пронизваше като сабя в гърдите. Както допускате един викарий да бъде скръбен и вглъбен в себе си, когато личният му живот е претъпкан с Коркита, Гъсита и Томасовци, така, ако сте справедливи, трябва да позволите на изстрадалия влюбен, намиращ се очи в очи с момичето, което е изгубил, да се потопи в бездната на скръбта.
Лично аз кървях душевно. Ако бяхте ме запитали: „Даваш ли, даваш, Устър, на Клод Катърмол Пърбрайт цялото си топло съчувствие?“, щях да ви отговоря: „Давам го и още как! Душата ми е в траур.“ Но все пак не мога да не отбележа, че байроновският маниер не допринася за артистично вживяване в роля от комичен диалог между Пат и Майк.
Цялото изпълнение внушаваше някакво сиво усещане за безнадеждност, все едно, че слушате проливен дъжд в три часа през ноемврийски неделен следобед. Дори правостоящите — груби, обръгнали мъже, които не биха познали възвишените чувства дори ако им ги поднесете на тепсия, гарнирани с кисели краставички и стръкчета магданоз, очевидно усетиха дълбокия трагизъм. Слушаха, потънали в унило мълчание и пристъпваха от крак на крак. Не ги винях. Няма нищо сърцераздирателно, когато човек запита друг човек коя е дамата, с която го е срещнал вчера на улицата, а другият отвърне, че това не е дама, а жена му. Забавно малко недоразумение, бихте казали вие. Но когато Гъси и Коко правеха тези изявления, до вас тутакси достигаше тяхното послание, че животът е много тъжно нещо.
В началото не можах да се сетя за какво ми напомня сценката. После ми изплува. Навремето, когато бях сгоден за Флорънс Крей и тя се опитваше да облагороди душата ми, един от методите, които пускаше в действие, беше да ме води в неделя вечер да гледам руски пиеси — от ония, в които старият роден дом е продаден и хората са се събрали наоколо да говорят колко тъжно е всичко. Ако трябваше да направя критичен разбор на Коко и Гъси, бих казал, че внасяха излишно много руска душевност в изпълнението си. Всички до един облекчено си отдъхнаха, когато трагедията наближи към края си.
— Сестра ми е в балета — безутешно съобщи Коко.
Последва пауза, защото Гъси бе изпаднал в унес и безмълвно се взираше пред себе си, сякаш Църковният орган най-сетне бе предал Богу дух, а Коко след като осъзна, че от Гъси може да очаква единствено морална подкрепа, при това не твърде сигурна, беше принуден да продължи диалога сам — нещо, което е в състояние да развали ефекта от всеки диалог. Неговата същност се състои в живата размяна на реплики и впечатлението, когато човекът сам си задава въпроси и сам си отговаря, е много, много различно.
— Казваш, че сестра ти е в балета? — през сълзи продължи Коко. — Да, проклятие, сестра ми е в балета. И какво прави сестра ти в балета? — продължи той, след като погледна Гъртруд Уинкуърт и се разтърси от спазми на мъчителна агония. — Рушка се насам-натам. И защо й трябва да се рушка? — сподавено изхлипа Коко. — Гръм и мълния, защото балетът е рушки.
И прекалено съсипан, за да халоса Гъси с чадъра, той го хвана за лакътя и го насочи към изхода. Движеха се бавно, обронили глави, сякаш изнасяха тленните останки на скъп приятел, но в последния момент бяха открили, че са забравили ковчега и трябва да се върнат за него. Откъм подиума закънтяха бодрите трели на „Ало, ало, ало, ало, на лов сме тръгнали сега, пам-пам“ и Езмънд Хадок пристъпи величествено на сцената.