— Напълно прав сте, сър.
— Влязох тук с надеждата да поразкърша паметта си. В тази дупка има ли бренди?
— Да, сър. Бих ви препоръчал двойно.
— Две двойни.
— Много добре, сър.
Придвижи се услужливо към малкото гише в стената и изрази желанието ми пред невидимия доставчик от другата страна. След малко се подаде ръка с препълнена чаша и той я донесе на масата.
— Да видим дали ще помогне — рекох аз. — Дано положението се оправи, Джийвс.
— Плюйте си в пазвата, сър, ако ми разрешите подобен израз.
Пресуших чашата и я сложих на масата.
— Иронията се състои в следното — започнах аз, докато чаках лекът да се задейства. — Макар да пазя само смътен спомен, че Кристофър Робин прави скок-подскок, аз съм в състояние да кажа наизуст „Бен Батъл“, без да се запъна. Чу ли изпълнението на младия господин Джордж Кегли-Басингтън?
— Да, сър. Намерих го за крайно незадоволително.
— Не там е въпросът, Джийвс. Това, което се опитвам да ти внуша, е, че докато го слушах, времето се върна назад в полета си, ако разбираш мисълта ми, така че от гледна точка на рецитациите аз съм отново старият Бъртрам Устър от дните на отминалото детство и си спомням всяка дума от „Бен Батъл“, както беше в епохата, когато се лееше без запънка от устенцата ми. Мога да го кажа на един дъх, без да пропусна сричка. Но помага ли ми това?
— Не, сър.
— Не, сър, е правилният отговор. Благодарение на Джордж, точката на насищане на тази публика по отношение на „Бен Батъл“ е постигната и ако и аз седна да им го казвам, няма да стигна по-далеч от първия куплет. Към сцената ще се втурне грозна, озверяла тълпа и аз ще бъда подложен на малтретиране. Така че какво предлагаш?
— Не получихте ли достъп до вътрешната си енергия от напитката, която изконсумирахте, сър?
— Все едно, че пих вода.
— В такъв случай намирам за препоръчително да се въздържите от излизане пред публика, сър. Най-добре да оставим господин Хадок да свърши тази работа.
— Ъ?
— Уверен съм, че господин Хадок с удоволствие ще ви замени. В приповдигнатото душевно състояние, в което е сега, той ще прегърне възможността да се яви повторно пред публиката.
— Но няма начин да наизусти стихотворенията за петнайсет минути.
— Така е, сър, но може да ги чете от книжката. Нося я със себе си, защото възнамерявах да застана зад кулисите и да ви суфлирам, както е техническият израз, в случай, че изникне нужда от помощта ми.
— Дяволски мило от твоя страна, Джийвс. Много английско. Много феодално.
— Ни най-малко, сър. Обикновена човещина. Да отида ли при господин Хадок да му обясня положението?
Замислих се. И колкото повече мислех, толкова повече ми харесваше това предложение. Ако ви предстои да се спуснете по Ниагарския водопад в каца, винаги ще ви се стори привлекателно предложението някой верен приятел да ви замести. Единственото, което ви възпира от извършването на размяната, е мисълта, че това може да се окаже трудносмилаемо за добрия ви приятел. Но в дадения случай въпросното съображение не важеше. В своята звездна нощ Езмънд Хадок можеше да върши безнаказано какво му скимне. В паметта ми смътно изплува някакво четиристишие за десетте пръстчета на крачетата на Кристофър Робин. Но дори то, произнесено от устата на идола на Кингс Девърил, не би довело до масови безредици.
— Да, тръгвай да уреждаш сделката, Джийвс — отсякох аз, без повече колебания. — Както винаги, ти намери изход.
Той нахлупи бомбето, което вежливо беше свалил при влизането ми, и отбръмча да изпълнява милосърдната си мисия. Аз също бях прекалено възбуден да остана седнал, та излязох на улицата и започнах да правя тигели пред кръчмата. Тъкмо се бях поспрял да погледам звездите и да се чудя, както винаги се чудя, като видя звезди, защо Джийвс все ги нарича хор многореден от ангели с усмихнати очи60, когато потупване по рамото и блеещо: „Ъъъ, Бърти“, ми подсказаха, че някаква рожба на нощта се опитва да привлече вниманието ми. Обърнах се и съзрях урод със зелена брада и крещящ кариран костюм. Тъй като не беше достатъчно висок да бъде Коко, а единственият друг глупак, в състояние да се проветрява наоколо в подобен тоалет беше Гъси, правилно изчислих, че е той.
60
Шекспир, „Венецианският търговец“, V действие, I сцена. Превод на Валери Петров. — Б.пр.