— Ъъъ, Бърти — повтори Гъси, очевидно в плен на силни чувства, — дали не можеш да ми набавиш малко бренди?
— Искаш да кажеш портокалов сок?
— Не, не искам да кажа портокалов сок. Искам да кажа бренди. Една кофа.
Озадачен, но обзет от санбернарски дух, аз се върнах в кръчмата и изнесох едно шише. Гъси го прие признателно, изпразни половината в гърлото си, задави се, облещи се, но пак отпи.
— Благодаря — изхриптя, като се съвзе. — Имах нужда от това. А не ми се искаше да влизам с тая брада.
— Защо не я махнеш?
— Не мога. Залепих я със специално лепило и сега адски боли като я дръпна. По-късно ще трябва да се обърна за помощ към Джийвс. Това бренди ли беше?
— За такова ми го продадоха.
— Ама че гадост. Същински витриол. Как, за Бога, ти и приятелчетата ти го пиете за удоволствие?
— Че ти за какво го пиеш? Защото си обещал на майка си?
— Пия го, Бърти, за да се успокоя пред едно ужасяващо изпитание.
Потупах го съчувствено по рамото. Стори ми се, че умът му блуждае.
— Забравил си, Гъси. Изпитанието ти премина. Изпълни номера си. При това крайно отвратително — допълних аз, неспособен да се въздържа от критиката. — Какво те беше прихванало?
Запремига като нахокана мерлуза.
— Не бях ли добър?
— Не, не беше. Беше кашкавал на слънце. В работата ти липсваше огън и живец.
— И в твоята работа ще липсва огън и живец, ако трябва да играеш комичен диалог с пълното съзнание, че веднага след него ще влезеш с взлом в полицейски участък и ще крадеш куче.
Звездите за секунда спряха да приспиват младооки херувими и се завъртяха в бърза мазурка.
— Я повтори!
— Какъв смисъл да повтарям? Чу ме прекрасно. Обещах на Корки да вляза с взлом в къщата на Добс и да измъкна кучето. Тя ще чака в колата си наблизо и ще го откара у свои приятели на трийсетина километра оттук, извън Добсовата юрисдикция. Сега знаеш защо се нуждаех от брендито.
И аз се зануждах от бренди. Бренди или нещо не по-малко възстановително. О, рекох си аз, една гарафа, пълна с топлия юг, пълна с истинската, заруменяваща страните Хипокрена61. Вече споменах за тенденцията духът Устъров да се възправя дори когато е стъпкан в калта, но всяко нещо си има граница и в момента тази граница бе достигната. След тези страховити слова, духът Устъров се почувства възседнат от слон. При това не от някой строен като гимназистка слон. Охранен, тлъст слон.
— Гъси! Не бива!
— Как да не бива? Разбира се, че бива. Корки го иска.
— Но ти не осъзнаваш заплахата. Добс те дебне. И Езмънд Хадок те дебне. Само чакат сгоден случай, за да се нахвърлят.
— Откъде знаеш?
— Довери ми го самият Хадок. Никак не те харесва и лелее надеждата някой ден да престъпиш линията на закона, та да те натика зад решетките. Той е мирови съдия и е напълно в състояние да се ощастливи по този начин. Ще се почувстваш голям глупак, като се озовеш за трийсет дни в кафеза.
— Заради Корки съм готов и на цяла година. Всъщност — продължи Гъси в изблик на откровеност, — въпреки че не си пролича от начина, по който жадувах за брендито, няма възможност да ме сгащят. Добс гледа концерта.
Това, естествено, беше светъл лъч в непрогледния мрак. Не твърдя, че задишах с пълни гърди, но се престраших да поема глътка въздух.
— Сигурен ли си?
— Видях го с личните си очи.
— Да не си сбъркал?
— Скъпи ми Бърти, ако Добс е нахълтал в стая, в която ти невъздържано си ръсил жаби, и в продължение на няколко безкрайни часа се е зверил насреща ти, дъвкал е мустак и е скърцал със зъби, няма начин да не го познаеш при повторна среща.
— И все пак…
— Всякакви „все пак“ са безпредметни. Корки иска да спася кучето й и аз ще го спася. „Гъси — каза ми тя, — ти си ми от такава помощ!“ И аз ще бъда достоен за тези думи:
Като изрече всичко това, той навири зелена брада и изчезна в смълчаната нощ, като ме остави да платя брендито.
Тъкмо бях приключил, и Джийвс се върна.
— Всичко е уредено задоволително, сър — заобяснява той. — Видях се с господин Хадок и както очаквах, той изгаря от желание да заеме мястото ви на сцената.
Тежко бреме се свлече от мозъка ми.
— Тогава Бог да благослови господин Хадок! — възкликнах аз. — В тези млади земевладелци все пак има нещо, нали, Джийвс?
— Безспорно, сър.
— Понякога ги наричам гръбнак на империята. Но дългосрочното ти отсъствие навява на мисли за къртовски труд, докато го склониш.
— Не, сър. Господин Хадок прие веднага, на драго сърце и с възторг. Забавянето ми се дължи на разговора ми с полицая Добс. Желаеше да ми зададе голям брой въпроси от теологично естество и държеше да изслуша подробните ми обяснения. Особено живо го вълнуват Йона и кита.
61
От поемата на Джон Кийтс (1759–1821) „Ода за славея“. Хипокрена е изворът на музите, бликнал след като Пегас ударил на това място с копито. — Б.пр.