— Харесва ли му концертът?
— Не, сър. Изказа се за представените развлечения с пренебрежителни изрази.
— Значи Джордж Кегли-Басингтън не му е допаднал?
— Не, сър. По въпроса за младия господин Кегли-Басингтън се изказа с особено силни думи и беше почти толкова хаплив по отношение на ритмичния танц на госпожица Кегли-Басингтън. За да не стане свидетел на усилията на останалата част от семейството, той се прибра в дома си, където смята да прекара остатъка от вечерта с лула в уста и произведенията на полковник Робърт Ингърсол в ръка.
24
Туйто. Картинката ви е ясна. Горе, на спокойното небе, звездите редяха хор многореден от ангели с усмихнати очи. Долу, зад кулисите, местните юначаги редяха хор многореден към сервитьора. А насред сцената Джийвс, хвърлил бомбата, ме лицезрееше загрижено, сякаш се опасяваше, че не всичко с младия господар е наред и беше сто процента прав. Младият господар се чувстваше, сякаш току-що Ориент експресът се бе сблъскал с дъното на панталоните му.
Преглътнах пет-шест пъти, преди да успея да отроня звук.
— Джийвс, нали всъщност не каза това?
— Моля, сър?
— Нали не те чух да казваш, че Добс се е прибрал у дома?
— Да, сър. Той лично ме осведоми, че такива са намеренията му. Твърдеше, че копнее за усамотение.
— Усамотение! — изпръхтях аз. — Ха!
И с тъп, безизразен глас, повтарящ постижението на Джордж Кегли-Басингтън по време на „Бен Батъл“, му снесох сводката.
— Това е положение, което народът нарича безизходно, Джийвс — заключих аз. — И не че това има значение, защото нищо вече няма значение. Не знам дали ти е направило впечатление поразителното сходство между създалото се положение и небезизвестната поема на лорд Тенисън „Кавалерийската атака“, която също рецитирах през по-щастливите си дни. Някой е сгафил и Гъси, също като Шестстотинте конници, пое в галоп към Долината на смъртта. Не му е дадено да размишлява, а да изпълнява или да падне в бой, както е казал поетът.
— Сър, извинете, че ви прекъсвам…
— Няма нищо, Джийвс. Свърших вече.
— … но не е ли препоръчително да предприемем някакви действия?
Изгледах го с помътнели очи.
— Действия, Джийвс? И каква полза? Каква форма на действие би предложил? Според мен положението е извън границите на човешките възможности.
— Можем да настигнем господин Финк-Нотъл, сър, и да го предупредим за опасността.
Свих рамене.
— Можем и да опитаме. Процентът на успех е нисък, но не бива да оставяме непреобърнат нито един камък. Можеш ли да намериш пътя към леговището на Добс?
— Да, сър.
— Тогава, напред — апатично изкомандвах аз.
Докато се придвижвахме от Главната улица към тъмните покрайнини отвъд, поведохме несвързан разговор.
— Джийвс, забелязах, че когато започнах да ти снасям лошите новини, една от веждите ти потрепна.
— Да, сър, бях подложен на голямо напрежение.
— Никога ли голямото напрежение не те кара да възкликнеш: „Бре!“
— Не, сър.
— А „Проклятие“?
— Не, сър.
— Хм. Би могъл все пак да опиташ в такъв момент. Според мен това е краят.
— Докато дишам, се надявам, сър.
— Стройна мисъл, но не съм съгласен с теб. Не виждам надежда за пет пари. Не можем да догоним Гъси. Трябва отдавна да е стигнал. Добс сигурно вече е седнал на гърдите му и му надява белезниците.
— Полицаят може да не се е запътил директно към дома си, сър.
— Допускаш, че се отбил в някоя кръчмица за бързо изжабуркване? Разбира се, може и да е тъй, но не съм спокоен. Това би означавано, че Съдбата ни подава благосклонна ръка, а моят опит със Съдбата…
Бих могъл да продължа и вероятно доста да задълбая, защото темата за Съдбата и несекващата й тенденция да забива лакът в корема на достойните мъже, е тема, на която съм посветил значими разсъждения, но в този миг бях призован от друга рожба на нощта и като напрегнах взор, забелязах кола, паркирана встрани от пътя.
— Ехоо, Бърти — прокънтя сребристо гласче. — Привет, Джийвс.
— Добър вечер, госпожице — цивилизовано откликна Джийвс и добави тихо за мое улеснение: — Госпожица Пърбрайт, сър.
Но аз бях познал сребристото гласче.
— Здрасти, Корки — рекох мрачно. — Гъси ли чакаш?
— Да, току-що мина оттук. Какво каза?
— Нищо — отвърнах аз, защото само бях промърморил нещо за топове отляво и топове отдясно, стрелящи гръмовно62. — Предполагам знаеш, че си го изпратила към участ тъй ужасна, че мозъкът са капичва само при мисълта за нея?