— Какви ги дрънкаш?
— В края на своя път Гъси ще срещне Добс, зачетен в Робърт Ингърстол. А колко време копоят ще продължи да чете Робърт Ингърстол, след като открие, че Гъси е влязъл с взлом и обезкучва сградата, никой не знае…
— Не ставай глупак. Добс е на концерта.
— Беше. Но си е тръгнал преди края и сега…
За пореден път бях прекъснат насред дума. В тихата нощ откъм долния край на пътя се зачу далечен лай. Лаят постепенно се усилваше, което ми подсказа, че лаещият се е насочил към нас, а Корки изскочи от колата и се изтъпанчи насред пътя като комитет по посрещането на високи гости.
— Ама че си клетник, Бърти — ядосано заговори тя. — Да будалкаш едно нещастно момиче, за да му изкараш акъла. Всичко е минало по цветя и рози. Сам се задава. Бих познала гласа му, където и да съм. Тук, Сам! Ела, миличък. Ела при маминка.
Това, което последва, ми напомни голямата сцена от „Баскервилското куче“. Лаят и топуркането се усилиха и внезапно от мрака изскочи Сам Голдуин, чиято скорост недвусмислено подсказваше маниер колко високо цени прекратяването на заседналия начин на живот, на който е бил подложен през последните дни. По всичко личеше, че се кани да препуска така поне до края на света, но видът ни го накара да забави ход. Спря, огледа се и се ослуша. А когато познатата ни любима миризма стигна до ноздрите му, вложи цялата си душа в екстатичен писък. Метна се връз Джийвс с нескритото намерение да го оближе, но кроткото Джийвсово достойнство го възпря. Джийвс гледа с добро око на фауната и винаги е готов да я потупа по главата и да й подхвърли резен от менюто, но не допуска да бъде близан по лицето.
— Вътре, Сам — извика Корки, когато възбудата от дълго чаканата среща се поукроти и духовете се успокоиха. Затвори го в колата и седна зад волана. — Време е да тръгваме — обяви тя. — Струва ми се, че режисьорът би препоръчал тук бързо отдалечаване към хоризонта, докато се превърнем в едва забележима точица. Бърти, ще се видим по-късно в Девърил Хол. Чичо Сидни е поканен на кафе и сандвичи след концерта. Не мисля, че поканата се отнася и до мен, но ще се направя, че мисля.
Натисна педала и изчезна в мрака. Вокалното соло на Сам Голдуин постепенно замря и всичко утихна отново.
Не, за да съм напълно точен, не всичко, защото в този момент до тъпанчетата ни долетя странно далечно барабанене, чийто произход в началото не можах да определя. Като че ли някой танцуваше степ на открито, но ми се стори малко вероятно човек да бие копита в тази тъмна доба. И тогава разбрах. Някой… не, двама души… бягаха… не, препускаха като мустанги по пътя към нас и вече се обръщах да вдигна неразбираща вежда към Джийвс, когато той ме придърпа в сянката.
— Сър, опасявам се от най-лошото — чух шепота му и най-лошото наистина се зададе.
В допълнение към звездите, редящи хор многореден от ангели с усмихнати очи, на ясното небе се мъдреше кръглолика луна и допринасяше силно за видимостта. На нейната светлина станахме неволни очевидци на случката.
Случката в случая бяха Гъси и полицаят Добс в посочения ред. Поради неприсъствие в началото на процедурата, можех само да се досещам за развитието на събитията в по-ранния етап, но всеки, нахълтал в полицейски участък да краде кучета и сблъскал се в помещенията с полицая Добс, едва ли би се туткал, поради което допуснах, че Гъси е направил сполучлив старт. Така или иначе, когато състезателите навлязоха в полезрението ми, той имаше внушителна преднина и очевидно я увеличаваше.
Странно е как можеш да си гъст с някого от ранно детство и въпреки това някои негови страни да останат скрити за теб. Години наред съм се движил сред Гъси и напълно съм го опознал като тритонолюб, възлюбен и глупаво магаре, но никога не бях го подозирал в притежаването на качества на изтъкнат спринтьор. Бях впечатлен от високата му степен на кадърност в тази тясно специализирана дейност. Носеше се като прериен заек, отметнал назад уши, а зелената брада се вееше волно на вятъра. Хареса ми как работеше с глезените.
От друга страна, Добс бе позатруднен в движенията си и за око като моето, набито в наблюденията на конни надбягвания, демонстрираше липса на свежест. Забелязваха се симптоми на запъхтяване и съм убеден, че ако на Гъси му бе стигнало пипето да се придържа към статуквото и да продължи състезателната си дейност, скоро щеше да пресече лентата. Полицейските служители не са правени за високи скорости. Тяхната сила е в кисненето по уличните кьошета и глобяването на неправилно пресичащите.
Но както току-що подчертах, Огъстъс Финк-Нотъл в допълнение към изтъкнатите си способности на спринтьор беше и глупаво магаре. Сега, когато от победата го делеше косъм, магарията му си каза думата. До пътя се издигаше високо дърво и той внезапно се отклони от курса, насочи се към него и се покатери нагоре по клоните му. Какво точно очакваше да намери там, знаеше единствено болният му ум. Ърнест Добс може и да не принадлежеше към каймака на хампширските мислители, но му стигаше пипето да застане под дърво.