Още се мъчех да свикна с мисълта, че години наред съм топлил в пазвата си същество, което с признателност би било прието за почетен палач от всяка кръвожадна банда, търсеща нови таланти, когато се появи Гъси минус фауната по лицето. Беше сменил живописния кариран костюм с вечерно облекло и аз стреснато осъзнах, че е време да се преоблека за вечеря. Бях забравил информацията на Корки, че след концерта, който вероятно бе достигнал фазата на „Боже, краля пази“, в дневната се готви оргия с кафе и сандвичи.
Нещо като че ли му тежеше на Гъси. Държеше се като нападнат от бълхи. Докато аз бързешком надявах чорапи, риза и вечерни обувки, той блуждаеше из стаята, играеше си с разните творения на изкуството върху лавицата над камината и когато се заех да нахлузвам вечерния панталон, до ушите му достигна познатото вече глухо стенание, с което Коко напоследък обилно ме бе гощавал. От известно време се взираше в картината на стената, изобразяваща момиче с капела, гукащо на гълъб под зоркия поглед на мъж с островърха шапка и впити панталони, но сега се обърна и проговори.
— Бърти, знаеш ли какво ще рече пелената да се вдигне от очите ти?
— Ами да. От очите ми редовно се вдигат пелени.
— Сега и от моите — заяви Гъси. — И ще ти посоча точния момент, когато стана това. Беше докато клечах горе на дървото и гледах към полицая Добс, който ме увещаваше да сляза. Тогава пелената се вдигна от очите ми.
Осмелих се да го прекъсна.
— Чакай — рекох. — За яснота в протокола, какви ги дрънкаш?
— Казвам ти. Пелената се вдигна от очите ми. Нещо се прекърши в мен. Светкавично и без предупреждение, любовта умря.
— Чия любов?
— Моята, глупако. Към Корки. Усетих, че момиче, способно да подложи мъжа на подобно изпитание, не е съпруга за мен. Обърни внимание, продължавам силно да се възхищавам от нея, но смятам, че би станала отлична другарка в живота на човек като Ърнест Хемингуей, любител на изпълнен с опасности живот. След станалото тази вечер вече съм наясно, че се нуждая от не толкова импулсивна партньорка. Само да беше видял как святкаха очите на Добс на лунна светлина! — простена той и целият се разтърси.
Настъпи мълчание, защото възторгът ми при научаването на тази сензационна новина беше толкова дълбок, че за секунда занемях. След това издадох едно: „Ухаа!“, като е много възможно да съм повишил глас, защото той подскочи и каза, ако може да не врещя „Ухаа!“ по този начин, защото заради мен си бил прехапал езика.
— Съжалявам — отвърнах аз, — но държа на своето. Възкликнах: „Ухаа!“, защото имах предвид „Ухаа!“ С изключение може би само на „Алилуя!“, „Ухаа!“ е единствената достойна за случая дума, а изврещях, защото бях дълбоко развълнуван. Гъси, вече няма защо да крия, че гледах на страстта ти към младата Корки с дълбока загриженост. Стисках устни и със съмнение се питах дали си стъпил на прав път. Корки е чудесна и, както сам отбеляза, напълно подходяща булка за мъж, който няма да има нищо против благодарение на нейна мимолетна прищявка да се озове в някой от по-известните затвори на империята, но момичето, създадено за теб, очевидно е Мадлин Басет. Вече можеш да се върнеш при нея и да си заживеете щастливо. За мен ще е истинско удоволствие да купя сребърния съд за варене на яйца или каквото ми поискаш за сватбен подарък и можеш да разчиташ на присъствието ми в църквата по време на церемонията и на прочувственото ми изпълнение на „Изпълних трудната задача.“
На това място секнах, защото забелязах, че той доста невъздържано се гърчи. Попитах го защо се гърчи, а той отвърна как да не се гърчи човек, когато се дави в собствената си помия и изрази желание да престана да дрънкам глупости за връщане при Мадлин.
— Как да се върна при Мадлин, колкото и страстно да го желая, след като й писах, че между нас всичко е свършено?
Усетих, че е назрял моментът да му снеса добрата новина.
— Гъси — започнах аз, — всичко е наред. Няма причини за тревога. Докато ти си спал, другите са се погрижили за теб.
И без повече увъртания му предадох Уимбълдънския епизод.
В началото ме слушаше тъпо и беззвучно отваряше и затваряше уста като сьомга, хвърляща хайвер. Но с напредването на разказа лицето му започна да просветва, очилата в рогови рамки замятаха искри, той грабна ръката ми и красиво заяви, че макар по принцип да ме смятал за ненадминат тъпанар от глобален мащаб, бил длъжен да признае, че в случая съм проявил сърцатост, изобретателност, предприемчивост и почти човешка интелигентност.