Той спря вихреното си препускане из стаята и пак се вторачи невярващо в мен.
— Скъпи ми Гъси — изрече, — да не смяташ, че се нося из въздуха, защото песента ми е била добре приета?
— Не е ли затова?
— Не, разбира се.
— Тогава защо се носиш във въздуха?
— Заради Корки, разбира се. Велики Боже! — възкликна той и се цапна по челото, но след секунда съжали, защото веднага му излезе цицина. — Велики Боже! Ама аз не съм ли ти казал? Ето на, това е показателно за състоянието, в което се намирам, защото трябваше да ти обясня още с влизането си. Не си в крак, Гъси. Не си чул голямата новина. Случи се нещо, достойно за първа страница, а ти хабер си нямаш. Разреши ми да ти разправя всичко от игла до канап.
— Разрешавам — склоних аз и добавих, че целият съм слух.
Той се кротна малко — недотам, че чак да седне, но все пак сложи юзди на вихреното препускане.
— Чудя се, Гъси, дали си спомняш разговора ни първата вечер, когато ти пристигна. За да освежа паметта ти, става дума за последния път, когато ни разрешиха достъп до портвайна и ти се зае да преработваш стиховете на леля Шарлът по такъв знаменит начин, че ги превърна в касов успех. Помниш ли?
Отвърнах, че помня.
— В хода на онзи разговор споделих, че Корки ми е отрязала квитанцията. Помниш ли?
Отвърнах, че помня.
— Е, тази вечер… Знаеш ли, Гъси — прекъсна се той, — какво прекрасно чувство е да омаеш огромната публика…
— Би ли я нарекъл огромна публика?
Въпросът го жегна.
— Ами всички места от два шилинга, от един шилинг и от осем пенса бяха продадени, а отзад имаше най-малко петдесет правостоящи с билети от по три пенса — обясни наежено. — Но ако предпочиташ, можем да я наречем сравнително огромна публика. Това няма да се отрази на доводите ми. Прекрасно чувство е да омаеш сравнително огромна публика. Нещо става с теб. Изпълваш се с чувство за всемогъщество. Усещаш, че си неотразим и повече няма да търпиш дивотии от когото и да било. А в графата дивотии откриваш, че си включил и момичета, рязали твоите квитанции. Споменавам го, за да можеш да проумееш последваните събития.
Усмихнах се самодоволно.
— Знам какви са последваните събития. Намерил си Корки и си я поставил на мястото й.
Фасонът му леко изфъска и спадна.
— Ами да. Всъщност точно това исках да ти кажа. Как позна?
Пуснах още една самодоволна.
— Предвидих какво ще стане, ако завладееш тази сравнително огромна публика. Знаех, че си от хората, върху които всенародното обожание упражнява сензационно въздействие. През целия си живот си бил потискан и без съмнение си развил подчертан комплекс за малоценност. Възторзите на тълпата често действат като мощен наркотик на лица с комплекси за малоценност.
Очаквах това да го впечатли и го дочаках. Долната му челюст клепна и той ме загледа почтително.
— Ти си бил дълбок мислител, Гъси.
— От ранно детство.
— Като те гледа човек, и през ум не би му минало.
— Тези неща не личат на повърхността. Да — върнах се аз на темата, — нещата поеха в посоката, която бях предвидил. С възторжените крясъци на тълпата, кънтящи в ушите ти, ти си слязъл от подиума нов човек — огнедишащ и пълен с витамини. Открил си Корки. Приклещил си я в някой ъгъл. Разиграл си властния мъжкар и си уредил всичко. Прав ли съм?
— Да, стана точно така. Смайващо е как уцели.
— Е, важното е да се изучи психологията на индивида.
— Само дето не я приклещих в ъгъл. Беше в колата си и аз промуших глава през прозореца.
— И?
— Ами, поприказвахме си — изрече малко неловко той, сякаш нямаше охота да разкрива подробностите на святата сцена. — Казах й, че е пътеводна звезда на живота ми и тям подобни, като добавих, че възнамерявам повече да не слушам глупости от сорта, че нямало да се омъжи за мен. След известен натиск тя се разприказва и призна, че съм дървото, на което виси плодът на нейния живот.
Тези, които добре познават Бъртрам Устър, знаят, че не си пада по тупането на чии да е гърбове. Той мисли и подбира. Но тогава в душата ми не трепна и капчица съмнение — пред мен стоеше гръб, достоен за потупване. Тъй че го потупах.
— Браво — похвалих го аз. — Значи всичко е наред?
— Да — призна той. — Всичко е наред… с изключение на една малка подробност.
— Какво ще рече това в кръгли цифри?
— Ами, не знам дали ще разбереш. За да ти обясня, трябва да се върна назад във времето на предишния ни годеж. Тогава тя прекрати отношенията ни, защото смяташе, че съм под чехъла на лелите си и това не й допадаше.